Дауншифтингът (буквално означава превключване на по-ниска предавка, а преносно-да намалим оборотите, на които живеем) е ново интересно социално движениел То е свързано с това да не превръщаш кариерата си в смисъл на живота си, а да освободиш повече време за себе си. Основната му идея е, че ако намалим ненужните вещи, които си купуваме, ще намалим разходите си и съответно няма да се налага да работим чак толкова много. Тогава ще бъдем наистина свободни да правим нещата, за които винаги сме мечтали. Тоест, мотото на дауншифтнга е „ИЗБЕРИ ПОВЕЧЕ ДА БЪДЕШ, ОТКОЛКОТО ДА ИМАШ.“
Дауншифтингът възниква като реакция към обществото, което се опитва да ни втълпи, че истински успелите хора са тези, които печелят много, возят се в хубави коли, имат скъпи вещи, живеят в модерно декорирани домове. С течение на времето нашето общество издига в култ социалния статус и кариерата.
Но, кажете ми, не е ли безмислено да имаш дом с най-модерни мебели, с безбожно скъпи картини и най-новата техника, когато се прибираш в него само, за да поспиш?
Не е ли тъжно да виждаш децата си чак когато са заспали, и за да заглушиш гузната си съвест да им купуваш все нови и нови играчки?
Не е ли глупаво да имаш достатъчно пари да можеш да си позволиш почивка на екзотично място, но да нямаш време за това?
Заслужава ли си да работим всяка вечер до десет часа и да се прибираме капнали, без да имаме време за каквото и да било, и то само, за да дадем после спечелените пари за таксита, храна за офиса и няколко излишни джаджи?
За ползата от дауншифтинга
На първо място е рязкото намаляване на стреса.
Когато човек работи не до посреднощ, когато си почива през уикенда и има време за приятни занимания, той се чувства много по-малко изложен на стрес. Това веднага се отразява положително върху здравословното му състояние. Когато не сме под напрежение намаляваме консумацията на алкохол и цигари, което също има само положителен ефект. Работейки по-малко ни остава време за спорт и разходки, което отново е добре за организма ни.
Понякога хората намаляват темпото на работа едва когато животът ги притисне чрез тежко заболяване или сериозен проблем. Истината е, че не бива да чакаме това да се случва, а малко по малко да се научим да живеем пълноценно. Важното е всеки от нас да разбере, че дори и да не става върл последовател на движението, е добре всеки ден да намира време за себе си и за тези, които обича. В противен случай животът ни си минава без да го усетим и без да му се насладим.
Източник: сп. Всичко за жената, бр. 182, 27.03-09.04.2008 г.
*публикувано със съкращения
Скорошни коментари