Добре, сестра ми нещо се сбърка. Тя никога не е харесвала нещата, които правя и нещата, които аз намирам за хубави. И ето, че вчера изведнъж реши, че иска да й разкрася едно старо, старо, пръстено гърне, което щяла да си сложи някъде у тях. Признавам си, в началото се зарадвах, защото аз винаги се радвам, когато някой пожелае да сътворя нещо с ръцете си за него. Но после нещо ми стегна сърцето. Като знам сестра ми каква претенция е, се чудя на акъла си, че се съгласих. Но нейсе!
И така, хванах се вечерта като се прибрахме, и до към среднощ се занимавах с въпросното гърне. Резултатът се вижда. Надявам се да се хареса.
Ако пък ли не – много й здраве на сестра ми!
0 Отговори to “Търку-у-улнало се гърнето…”