Музата ме посети отново

  Днес се събудих с неясна мисъл за нова басня и след като пих едно кафе всичко ми се избистри и взех, че написах  още едно кърмаческо произведение. Него още не съм постнала в темата,  но ще го напиша първо тук.

И тъй, веднъж в една гора
внезапно случай стар събра,
под сянката на месец жълт
коза, козлета, но и вълк.
Той помощ диреше в гората
и като по чудо срещнал бе козата.
Че вместо да се радва от сърце,
задето веч` е татко на момче
той ходеше угрижен, като болен,
и никак не изглеждаше доволен
-Кажи, Вълчане, проблем ли? Що ли?
-Да, имам! И за помощ  ще те моля.
Ти знаеш, че Вълчицата роди,
но не слиза мляко в нейните гърди.
Вълчето гладно е, реве и писка,
гърдата търси то, да суче иска.
Ти, кърмила своите седем чеда,
ела у нас, че ние сме в беда!
Жално се примоли тъй  вълкът.
Козата каза: “Тръгваме на път!”
И тръгнаха. И дълго те вървяха.
Един-два пъти за почивка спряха.
Пристигнаха във Вълчовата къща,
Вълчицата ги всички запрегръща.
-Да видим, какъв е тук проблема? -
Козата мисли веч` над таз` дилема-
-Преди Вълчето ти да се роди
ти подготвя ли свойте гърди?
А коластра слезе във тях,
че така и не разбрах?
На женска консултация ти ходи ли?
А Вълчето си на доктор води ли?
Клепа на парцали днес Вълчицата,
че акушерката й гледаше парицата.
За такива работи не спомена.
Казваше й: “Туй са стари времена.
Днес на пазара има адапте,
и детето ти спокойно с него ще расте!”
Ех, това наистина е драма!
И защо не четох в БГ-мама?!
Но Козата хич не се предава,
ум, съвети тя раздава:
-На поискване ще кърмиш Вълчето
и ще се успокои детето.
Цигари, алкохол, газирано, кафе -
чак когато кърменето спре.
И с шоколада внимавай много,
предупреждавам  те най-строго!
Че всички съставки от твойта храна
отиват безспорно и в твойта кърма.
Вълчето ти да не реве до захлас
само, за да го кърмиш под час.
Да не посягаш веднага към адаптето,
за да не се отбие детето.
Най-добро за него е твойта кърма,
която му дава и антитела.
Безотговорната ти акушерка,
когато има своя щерка,
да я храни с адапте!
Да кваси мляко ако ще!
Аз пък ще говоря със една сърна
да отворим банка за кърма,
за да може и майки с проблеми
да кърмят децата си до големи.
Че кърменето безусловно
за детето е най-здравословно.
Освен това е и удобно,
а напоследък даже модно.
Ще каже някой: “Ама че скука!
И къде въобще тук има поука?!”
Поуката е, че безспорно
да бъдеш майка си е отговорно!
И помни тази истина стара,
за да не сърбаш чужда попара.
Не се доверявай безпрекословно
на хора, които работят условно!

Кърмаческа басня

 

Внимание! Внимание!   Конкурс за кърмаческа басня.

Не че съм кърмачка, и не че някога съм била такава, но реших да се включа и ето какво сътворих:

  Лискина суета

 

И  ето,  тази сутрин гръмна новината -
дечица двечки се родиха във гората.
Лиса е родила мъничко лисиче,
Рижка ще го кръсти, щото е момиче.
А Вълчицата мъжът си е дарила
със момче, но с козина от свила.
Катеричка-акушерка им нарежда:
(ала Лиса хич не я поглежда)
-Запомнете, майки мили,
че кърмата дава сили.
Пази децата от инфекции
и от болезнени инжекции
Може да се кърми на поискване,
без  рискове от подрискване.
Може да се кърми и под час-
всичко зависи  само от вас.
Вълчицата слуша внимателно
и всичко записва си щателно.
Лисана обаче нехае-
за кърмене не ще  и да знае,
че не иска да си разваля бюста
заради тая кърма пуста!
Праща  Лисан по тясната пътека
да купи адапте от горската аптека.

   Минава месец…

Лисана ходи по разходки,
Във чантата  носи храна
и на Вълчицата се смее кротко,
че малкото Вълче е на кърма.
 Но  ето че кърмачката Вълчица,
поседнала край горската речица,
със бански нов се появява
и Лиса от  завист позеленява.
Вълчицата после обувки купува,
които кой знае колко струват?!
Гледа завистливо мама Лиса
и на глас се вече слиса:
-Знам, че месечните авоари
се носят от семейните другари.
И  разлика в заплатите им няма,
а и да има – тя не е голяма.
Как всеки месец имаш нова придобивка?
Вълчицата отвръща със усмивка:
-Пари за мляко аз не давам,
и като кърмя спестявам.
За всичко остават парици-
за дрехи, за кръчми и огърлици…
И врътна се без да й дреме-
за кърмене бе дошло време.

-Ах, заради моята суетност
ще я  докараме до бедност!
Ако някога имаме второ дете
ще го кърмя докато порасте!
Няма да мисля за бюста!
Ах, тая суетност пуста!
Това генерално решение
дойде като просветление.
Реши го Лиса Лисана
и пътя към вкъщи хвана.

Докато си търсех шофьорската книжка…

 Край! Реших го! Ще си подновя шофьорската книжка. Възможно най-скоро.

Обадих се на познат катаджия, за да ми каже какво трябва да нося и дали няма да има глоба или проверовъчен изпит. Той ме зарадва като ми каза, че се изискват само три неща:

1. Медицинско от личния лекар

2. Старата шофьорска книжка

3. Лична карта

Е, и да си платиш 21 лв., разбира се!

Добре, личната карта си я знам къде е, медицинско ще си взема (да кажем идната седмица,честен кръст) обаче, къде по дяволите, е старата ми шофьорска книжка?! Ясно е, че ще я търся.

 И започнах.

 Прерових всички възможни и невъзможни шкафове, чекмеджета и кутийки. А кутийките у нас са доста, повярвайте ми, все пак съм творческа натура (да не казвам Плюшкин) и си събирам всякакви боклучета. Няма я! Шах и паника! Сигурно съм я загубила! Не, не може да съм я загубила. Последно я гледах… Хм, къде?? Сетих се! В онази чанта, която си изпросих за подарък веднъж без повод. Отварям чантата обнадеждена. Уви, няма шофьорска книжка там. Всичко друго, но не и книжка. Мокри кърпи, сухи кърпи, бележки от децата, камъчета…

О, сега се сетих! В другата чанта е сигурно. Отварям и нея. Намирам само джунджурии-мокри кърпи, сухи кърпи (2 пакета, явно съм я носила през сополив сезон за последно) швейцарско армейско ножче, обезболяващи… Но не и шофьорска книжка!

Продължавам със следващата чанта. Няма нужда да обяснявам, че и там имаше доволно много дреболийки. И задължителните мокри и  сухи кърпи.  Намирам книжката и съм доволна и щастлива, че половин часовото ровене по всички възможни места е дало задоволителен резултат. Добре, че нося само три чанти от всички, които имам. 

Правя си извод, че или трябва да си купувам по-малко чанти (което е абсурдно!) или трябва да ги изпразвам щателно преди да ги прибера до следващо ползване (което си е пак абсурдно!) Явно съм обречена да откривам забравени съкровища в чантите си. 

А ето какво открих докато си търсех шофьорската книжка:

това се намери в три от многото ми чанти

Ето ме!

craftsgifts

Ето, днес имах малко свободно време и си поиграх с  www.buildyourwildself.com/ Резултата си го бива. Приличам си. Е, разбира се, че надолу не съм с пипала на медуза, те са просто заигравка.

Една седмица без децата

Ден първи

Трудно ми е да приема, че у нас е тихо и няма кой да разпилява трохи из целия апартамент. От както са родени децата за пръв път ще отсъстват толкова време от нас. Непривично ми е, чудя се какво да правя. Не искам да се обаждам на никого, за да излизам. Искам да стоя у нас сама и да слушам тихото. Е добре де, музика, каквато ми харесва. Правят ми се глупости. Прекарвам почти целия ден пред компютъра. Децата ми липсват. 

Ден втори

Ставам рано по навик. Правя кафе и се улавям, че мисля кой от тях ще се събуди пръв. В следващия момент се сещам, че тях ги няма у дома. Как ли прекарват сега? Сигурно изобщо не се сещат за мен и за баща си. Улисани в луди игри на открито по цял и заети с техните си детски работи. Липсват ми.

Ден втори, късно вечерта

Чухме се с децата. Плачеха по телефона и искаха да ги приберем. Мъчно им било и сме им липсвали. Мамини душички! И на мен ми липсват. Някак празна се чувствам без тях. Станали сме като скачени съдове за всичките тия години.

Утре ще ги прибираме.

Ден трети

Напрегнато ми е и имиам чувството ,че времето се точи бавно. Искам вече да е надвечер и да пътуваме към децата. За да не се тормозя цял ден в мисли по тях, излизам да свърша някои неща, които не мога да свърша, когато децата са с мен. Междувременно създавам ново приятелство. Това никога не ми е било проблем.

Хиляди пъти излизам и се прибирам.

Бягам по стълбите като щурава. Пращя от енергия.

Надвечер отиваме да си вземем децата и ми се иска да бягам пред колата, за да стигна по-бързо до тях.

Прегръщам ги дълго и напоително. Целувам ги и ги милвам нежно, попивам миризмата им. Моите си деца, част от мен, която толкова обичам. Много искам да са щастливи.

Седмицата приключи преждевременно.

Те са всичко за мен!

На моя син  Ако би могло да се раздава щастието с майчини ръце?! Ако може да се подарява малкото ,човешкото, сърце, първа аз -повярвай скъпи сине- моето със радост ще ти дам. Нищо че без време ще изстине огъня на моя слънчев плам. Но със две сърца дали ще можеш на Живота ти да устоиш? Всичко двойно -двойно се тревожиш, двойно да обичаш ,да трептиш. Двойна скръб и болка ще тежнеят, като камъни във твойта гръд Две слънца от вътре ще те греят дали няма да те изгорят?! Майчина изповед Зеленоока моя дъще ненагледна годините минават ден след ден шарени мъниста от гердан, обгръщал детската ти гушка. Огромна бяла пеперуда бе кацнала на нежната главица сред водопад от буйни къдри, в жесток двубой със гребена ти уморен. Изяла бе ти моето червило с дъх на горска ягода. А сенките ми разноцветни- подобно на дъга небесна, по палавите пръстчета играеха в своята тоналност. Почуквайки по пода с мамините токчета, ти тичаше от стая в стая, сподиряна от весел детски смях. Сега е тихо в стаята и съм сама- Сама със спомена. С герданите в кутията голяма. Сама с обувките,отдавна вече необувани. Сама с изгладената бяла лента, от която ще надипля пеперуда, останала без своя буен водопад. Звънецът извъня. Прогони спомените връхлетели самотния ми ден. На прага ярко слънцето засвети, защото там стоеше ти- моето пораснало момиче.

 

 

 

 

Тази сутрин

1.   Тази сутрин ще се усмихна, когато видя лицето ти, и ще се   смея, за да не заплача.
2.   Тази сутрин ще те оставя да си избереш каквото искаш да облечеш, ще се усмихна и ще ти кажа колко прекрасно изглеждаш така.
3.   Тази сутрин ще зарежа прането, ще те взема и ще те заведа в парка да играем заедно.
4.   Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ме научиш как се реди този пъзел
5.   Днес следобед ще изключа телефона и компютъра , ще отида с теб в задния двор и ще правим сапунени балони.
6.   Днес следобед няма да крещя, дори няма да повиша тон, когато ти се размрънкаш и разхленчиш за сладолед, а ще ти купя сладолед.
7.   Днес следобед ще те оставя да ми помагаш в правенето на сладкишите и няма да те спирам докато се опитваш да ги приготвиш.
8.   Тази вечер ще те държа в прегръдките си , ще ти разкажа историята на твоето раждане и това колко много те обичам.
9.   Тази вечер ще те оставя да се намокриш в банята и няма да се ядосам.
10.   Тази вечер ще ти позволя да останеш до по-късно и ще седим на балкона да броим звездите.
11.   Тази вечер ще те притисна до себе си дълго и ще изпусна любимите си телевизионни програми.
12.   Тази вечер, когато прекарвам пръсти през косата ти ще бъда благодарна на Бога, че ми е дал най-великия подарък.
13.   И когато те целуна за лека нощ ще те гушна по-силно и по-дълго. И отново ще благодаря на Бог за теб и ще го помоля за още много дни като този.

Н*

    Заглеждах го при всяка командировка на мъжа ми. Изпивах го с поглед тайно от всички, дори и от себе си. Беше интересен, добре поддържан и със сигурност интелигентен, щом се занимаваше с това. Изглеждаше вглъбен в работата си. Толкова можех да кажа за него на пръв поглед. После идваха въпросите. Дали е женен? Има ли деца? От къде е? И какъв, какъв, по дяволите, е номерът на телефона му?!

Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне са казали китайците (май!) Появи се повод да си разменим телефоните. Тоест той  поиска моя телефон.  Командировката свърши. Всеки се прибра от където е. И започнаха телефонните разговори. Научих много неща за него, между които и това, че през цялото време, още когато ме е видял за пръв път, тайно ме е заглеждал  и е искал да се опознаем. Всеки ден се чувахме и си говорехме за всичко -децата, семейството, работата, ежедневието. Започнах да се улавям, че очаквам всяка следваща командировка, защото знаех, че само там мога да го видя. Пътят не ми тежеше както преди, нито ставането в 2.30 часа,  нищо, нищо не ми тежеше вече. На връщане към дома затварях очите си  и си го представях. Започвах от очите му. Косите, устните, ръцете, усмивката… Гласът му отекваше  в мен дълго след като се разделим. Да, бях влюбена! Давах си сметка за това, точно както си давах сметка,  че това нашето  е  невъзможно от където и да го погледнеш.

Разкъсвах се между желанието за чуждия мъж и ясното съзнание, че съм омъжена и имам прекрасен съпруг. Той не заслужава да го правя на глупак.  Не знаех какво да правя, за да устоя на изкушението. Мъчех се всячески да се откъсна от мисли по този мъж,  но това бе  трудно, тъй като продължавахме да се чуваме. Не можех да не вдигам телефона. Чуех ли да звъни онази музика, с която ми звънеше той, кръвта нахлуваше в главата ми и сърцето ми се разтуптяваше два пъти по-силно. Боже, що за глупава история?!- мислех си- Да залагам брака си и добрите отношения на карта, заради един мъж, с който нищо не можех да имам. И то  не само заради разстоянието.

Потъвах…

Накрая решението дойде от само себе си. Командировките престанаха. Телефонните разговори продължиха известно време след това.  После се разредиха. И накрая съвсем спряха.

И до днес имам номерът на телефона му.  Понякога се сещам за него и се чудя дали да не му се обадя, но се въздържам. Той също има моя телефон, сигурна съм в това. Но не се обажда. Не съм сигурна, че искам да се обади. Страх ме е, че всичко ще започне отначало, а не знам къде би могло да свърши.

Веднъж го сънувах. И си помислих, че може би трябва все пак да му се обадя. Не посмях. Не събрах смелост. Сега съм сигурна, че постъпих правилно като не му звъннах. Какво щях да му кажа? Какво очаквах да чуя?  Какво очаквах да се случи?

Сега, от позицията на времето, си мисля, че това преживяване ме накара да разбера колко обичам съпруга си и че не съм вече онази, същата, която драпаше на всяка цена да получи това, което иска.

Всичко приключи така както и започна -неочаквано. Ей така- без секс, без срещи, без една целувка дори! Платонично.И безболезнено за всички. 

Понякога се питам какво ли щеше да стане ако разговорите бяха продължили.

Май не искам да знам отговора…