Мамка му, не знам в коя фаза се намира тъпата Луна, обаче аз пак съм в онова рачешко настроение, в което сама не се понасям. Причини има, но сякаш главната е вътре в мен.
Майка ми е болна. Вече цяло лято не се оправя. Едното се оправи и започва друго. Притеснено ми е за нея, а се чувствам безсилна, защото нищо не мога да направя. Записах й час за ирисова диагностика. Хващам се като удавник за сламка вече, но Бога ми, наистина искам да направя нещо, за да й помогна да се оправи и да си бъде същата онази майка, която имах преди. Днес плака по телефона. Нещо, което за нея е твърде нетипично. Тя, която винаги се е държала твърдо и не си позволяваше да плаче. Дожаля ми много. Исках да съм до нея, за да я прегърна и да я успокоя доколкото мога. Затворих телефона и плаках и аз. От безсилие.
Децата трябваше да са на село за уикенда, но е повече от ясно, че не отидоха, защото не мога да натоваря майка ми да ги гледа при положение, че самата тя не се чувства добре. Милата ми майка! Толкова време чакаше лятото, за да взима децата за събота и неделя, а какво й се стовари на главата!
Аз също не се чувствам добре. Вирус навярно някакъв. Което обаче е най-малкия проблем, тъй като така или иначе напоследък се чувствам ужасно подтисната и недоволна от живота си. Непълноценна и ненужна. Захвърлена майка на две деца, които растат и пораствайки ще напуснат семейното гнездо, и аз ще остана сама, без тях, и без нещо, с което да се захвана тепърва.
Не се чувствам на мястото си, не се чувствам в кожата си, не се чувствам аз…
Вече не знам какво да правя…
Скорошни коментари