Честит рожден ден, госпожо Стоева!

                  Бъдете здрава, щастлива, спокойна и обичана!

Суфле с извара

                                                                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

Необходими продукти:

6 супени лъжици царевично нишесте;

250-300 мл. студено прясно мляко 0,1 %;

5 големи яйца;

150 гр. обезмаслена извара;

1 к. л. черен пипер;

1/2  чаена лъжичка сол;

3 ч. л. настърган лук;

Начин на приготвяне:

 Загрейте фурната до 200  градуса. Пригответе шест формички, в които ще печете суфлето. (Аз го пекох в една голяма, защото, както и друг път съм казвала, ме мързи. Една съдинка се мие по-лесно и бързо от шест, нали?!)

Пригответе сос бешамел от нишестето и прясното мляко. Тоест разбъркайте ги заедно и кипнете на котлона. Бъркайте, за да се сгъсти. След сгъстяването се подправя със солта и черния пипер.

Разбийте яйцата с вилица,  отделно от соса, но заедно с изварата и настъргания лук. Към охладения сос добавете яйчената смес. Разпределете във формички, които предварително сте намокрили. (В оригинал би трябвало да са намазани с масло, ама…) Печете 20-30 минути. Оставете суфлето хубаво да се надигне и да хване златиста коричка. След изпичането спада, но пак си остава пухкаво и ефирно.

Най-вкусно е ако се сервира топло.

На вкус е страхотно!!

Мляс!!!!

Забележка: Поради голямото количество царевично нишесте  суфлето не е за един ден!

 

Да приютим ключовете!

 Имали сте сигурно такива моменти,  в които се претрепвате да си търсите ключовете когато тръгвате нанякъде. Сигурни сте, че сте ги оставили на определено място, но пустите ключове липсват там. Търсите на друго място, на което се е случвало да ги захвърлите, но и там ги няма. Закъснявате за важна среща, а паметта  ви играе номера.

Ето го решението на проблема – къщичка за ключове. Закачате я някъде, близо до входната врата и влизайки у дома ще закачите ключовете си на нея. Излизайки ,ще знаете къде да ги намерите.

 Удобно, практично, красиво и стилно!! И най-важното е, че може да се изработи в цветове, каквито пожелаете.

Тази специално е в розово-синя гама, защото клиентката си я поръча такава, за да й пасва на цветовете в коридора.

Новата класна стая на дъщеря ми

    Както вече споменах, тази учебна година дъщеря ми е в ново училище-ОУ „св. Княз Борис I“, гр. Бургас.

За разлика, обаче, от старото училище, в което родителите бяха едва ли не длъжни да купуват разни работи (то не бяха чинове, то не бяха врати, то не бяха инструменти,  то не бяха чудеса! Ние ги заварихме, но аз знам със 100 % сигурност, че са купувани от родители) тук, в новото училище на родителите не се гледа като на потенциални спонсори на разни директорски хрумки. Училищното ръководство на ОУ „св. Княз Борис I“ разчита почти само на проекти, които да спечели, за да подобри базата на училището. Постоянно пишат проекти  и се бутат (в най-добрия смисъл на думата) къде ли не, с единствената идея да направят училището едно по-добро място за пребиваване. Тази година са спечелили проект, благодарение на което училището посрещна учебната 2008/2009 с нова дограма, което е чудесно!!

За никого не е тайна в какво състояние  е базата в българското училище. Стари чинове, на които сме се изучили и аз, и вие и много други преди, а и след нас. (Е, зависи кой набор сте все пак, де!) Скапана дограма, от която  вятъра си подвява най-спокойно и влиза неканен в класните стаи, за да събира безплатни знания. Стари гардероби и шкафчета, които всички ние помним от нашето училищно време. Столове, които са толкова изгнили, че ако седне някой по-тежък на тях се цепят през средата. Врати, върху които е наслагвана боя с годините, и които въпреки това изглеждат ужасно. Дървени ламперии, които са толкова грозно олющени, че създават впечатление за училище от някое гето от тези по американските филми. Ужасни радиатори, боядисвани по амнайсет пъти, които се лющят. Учителски бюра от Татово време, които са пред разпад…

Новата стая, в която настаниха класът на дъщеря ми не се отличаваше  с нищо от гореописаното положение. Не можехме да оставим нещата така. Искаме на децата да им е хубаво и да ходят на училище с удоволствие. Ето защо събрахме пари и решихме да направим каквото можем, за да подобрим поне малко интериора. Държа дебело да подчертая, че НИКОЙ, ама наистина НИКОЙ не ни е карал да го правим. Всичко, което направихме и ще направим беше по наше желание и с ясното съзнание, че е безвъзмездно.

Съжалявам, че не снимах стаята във вида, в който я видяхме за пръв път. То не ми и мина през акъла, защото бях потресена. Но поне мога да ви покажа какво се получи след родитело-учителската намеса:

бюрото и компютъра

 

обновените шкафчета, декорирани със самозалепващо фолио

 

ъгълчето за закачане на дрехите

изглед на шкафчетата от входната врата

старият "нов" гардероб

част от гардероба, учебно табло, и част от едни стенни... хм, шкафчета.

гореспоменатите шкафчета

детайл от стенните безумия на някой комунистически дизайнер

Ето и всички дизайнерски безумия, снимани в перспектива.

Ето част от това, което вижда госпожа Стоева когато застане на бюрото си.

За къде сме без часовник, който да отмерва колко време остава до така желаното и чакано от всички ученици междучасие?!

На някои снимки се вижда, че и радиаторите са боядисани с любезното съдействие на госпожа Стоева и майката на Соня, тоест аз.

Не казвам, че няма какво да се направи още. Но, като за начало, стаята стана коренно различна от това, което заварихме. Когато занесем още  малко цветя и довършим някои дребни неща ще стане едно наистина добро място, в което децата ни да се учат.

Крем „Събуди се“

  Необходими продукти:             

 1 кофичка кисело мляко 0,1 %

3 супени лъжици царевично нишесте

1 супена лъжица течен подсладител

1 ванилия

1 чаена лъжичка нес-кафе   (може и без него, аз го сложих, за да придаде малко цвят на крема. Пък и заради кафето името на крема е такова.)

Начин на приготвяне:

 Изсипете киселото мляко в тенджерка (или касерола) заедно с нишестето, ванилията и подсладителя.

Сложете на огъня и бъркайте постоянно  докато се сгъсти, трябва да стане малко по-гъсто от боза.

Ако ще слагате кафе, можете да го добавите по всяко време-в началото; докато кремът се вари, или след като е готов. Разбъркайте, налейте в чаши.

Охладете и сервирайте!

крем от кисело мляко

изглед отгоре

Карфиол с гъби на фурна

   Днес се сетих за това вкусно ястие и мислех да си го направя, тъй като сега съм в ПЗ дни, но на магазина нямаше гъби, та отложих тази идея за някой друг път.

Въпреки че няма да мога да постна снимка, реших да споделя рецептата за някой, който желае да си я приготви.

Необходими продукти:

(не мога да дам с точност количеството, защото зависи от това колко хора ще ядат от яденето)

-карфиол;

-пресни гъби печурки или сърнели;

-прясно мляко  0,1 %;

1-2 супени лъжици царевично нишесте;

-яйца;

- 1 малка глава лук;

  (В оригиналната рецепта има и други продукти, но тъй като те не са режимни няма да ги споменавам)

Начин на приготвяне:

 Карфиолът се накъсва на розички и се сварява. Гъбите се задушават заедно с лука. След като се задушат се слага царевичното нишесте да се позапържи като непрекъснато се разбърква. Налива се част от прясното мляко  (една част си отделете)  и се подправя с черен пипер и малко сол. Карфиолът се отцежда и се изсипва в подходящ съд. Върху него се изсипват гъбите и се разпределят равномерно. Предварително се разбиват яйцата с малко от прясното  мляко  (онази част, която си отделихте) С така приготвената заливка се залива ястието и се пече във фурна докато се зачерви.

Да ви е сладко!

Когато го приготвя ще постна снимка.

Морковена феерия с мляко

  Всички знаят онзи виц за зайчето, което влетяло  в горската  сладкарница и попитало запъхтяно:

-Извинете, имате ли торта от моркови?

-Не -казала Мецана

На следващия ден  същото се повторило. На по-следващия също. На Мецана й писнало и решила да зареди торта с моркови. И така, на другия ден влетял Зайко и попитал:

-Извинете, имате ли торта с моркови?

-Да, имаме -отговорила Мецана доволна, че този път го е затапила.

- Нали е много гадна?! -казал Зайо и изчезнал със скоростта на бит педераст.

  Вдъхновена от този виц,  а също и от рецептата на Дорчестър  днес реших да си направя и аз нещо сладко с моркови.

Трябва да призная, че идеята изобщо не ми се виждаше добра, защото не  обичам морковите  варени. Обичам  да ги хрупам сурови. Въпреки това реших, че ще опитам, но малко модифицирах рецептата на Дорчестър, защото идеята да стоя на котлона и да бъркам никак не ме привличаше. В моята кухня фурната е на почит. 

И така, изтичах до магазина да си купя  1/2 кило моркови  и прясно мляко 0,1 % .Нарязах морковите на колелца, квадратчета и въобще всякакви разнообразни геометрични форми. (Обичам геометрията когато е в чинията ми) Сложих морковите да се варят. Когато се свариха оставих настрана да изстинат, а през това време разбих 3 яйца и около 400 гр. прясно мляко 0,1 % с две супени лъжици подсладител и една ванилия. След като морковите изстинаха  ги сложих в тавичка и ги залях с млечно-яйчената смес и ги бутнах във фурната да се пекат.  Не знам колко време се пекоха, горе-долу да се зачервят отгоре хубаво.

Резултатът:

десерт с моркови на фурна

P.S. Важно е да отбележа, че изобщо не е гадно, както казва Зайо във вица. Дори напротив -вкусно е!

Дори и за човек, който не обича варени моркови!

Обратен декупаж

 Искате да декорирате чиния, която да не е само с декоративна фукнция?! Нищо по-лесно от това!

Нужни са ви само:

-стъклена чиния;

-салфетка или хартия за декупаж;

-лак-лепило за порцелан и стъкло;

-бяла акрилна боя;

-мека, плоска четка със синтетичен косъм

  Изрежете мотивът(-ите), който ви е харесал и който ще бъде украсата на вашата чиния. Ако ползвате салфетка, отделете най-горният пласт. Ако ползвате хартия за декупаж, не знам какво да правите, защото аз никога не съм работила с хартия, поради факта, че не ми харесва резултата. Обърнете чинията  с дупето нагоре. Залепете картинката  с лепилото и изчакайте да изсъхне. След изсъхването минете целия мотив с бяла акрилна боя  и изпечете, според указанията дадени на вашето лепило.

Просто и бързо, нали?!

Вече можете да използвате вашата чиния по предназначение без да се притеснявате, че сте употребявали акрилни бои. Хранителните продукти нямат съприкосновение с боята или лепилото за декупаж.

Ето една чиния правена с обратен декупаж:

обратен декупаж

Какво става в българското училище?!

От една седмица се каня да пиша по този въпрос, но все не остава време. Вчера, обаче, в обедната емисия  новини на BTV  имаше репортаж за случай, подобен на нашия. И то, пак за бургаско училище.

Чудя се защо директорите на училища не проумяват, че освен всичко останало те са и мениджъри и е съвсем в реда на нещата  да задържат хората, които им вършат работа, а не тези които са „техни хора“.

Защо тези ръководители не искат да си набият в мозъците, че живеем в условията на пазарна икономика и че на  образованието  ние, родителите, гледаме като на услуга. Ако тя бъде извършена както трябва ще има ученици, но ако услугата се върши през пръсти, ученици (съотв. пари за училищния бюджет) няма да има?

  Уважаеми Директори,

Ако занесете чифт обувки на обущар, за да ви ги  зашие и след като ги вземете те се скъсат на второто обуване ще се върнете ли пак при този обущар?! И ще кажете ли на всичките си познати колко некачествено работи той?! Не ми отговаряйте,  защото знам отговорите.

Разберете най-сетне, че доволният клиент може да ти доведе още пет клиента. Но недоволният може да ти изгони двайсет.  И, че за училищата не важи максимата, че „Няма лоша реклама“

Не може да гледате на родителите като на банкомати, от които само да цуцате пари, за да стегнете базата на училището, което ръководите. В образованието не само базата е важна. Аз, като родител на второкласничка, го заявявам смело и отговорно. Ако учителят работи със сърце и обича работата си, то той може да я върши дори и без да разполага с последна мода компютър  в класната си стая. Вместо да искате от родителите пари, замислете се как да увеличите броя на учениците си, респ. бюджета на училището. 

Когато предлагате платена занималня, подберете  кадри, които наистина ще подготвят децата за следващия ден, а не такива които ще са просто  детегледачи и пъдари на децата.

Работете за името на училището, което ръководите, а после името на училището ще работи за него, респ.  във ваш интерес.

Ценете кадрите си! Давайте оценка на  учителите  на база постигнати резултати, а не на база образование и квалификация. Всички знаем, че всеки по-платежоспособен може да се купи диплом за каквото пожелае.  Ако утре реша, че искам да съм дипломиран лекар, ще  намеря начин да си купя диплом,  например за хирург. Но дали пациентите ще идват при мен?! Или ще ходят при този, който има създадено име и репутация?! И дори и да има един-двама, излъгали се да дойдат при мен, то едва ли ще повторят! По същия начин стои въпросът и с учителите, които наемате на работа.

Силно се надявам поне един директор на училище да прочете какво съм написала  и  да го осмисли.

Българското образование си отива! Малко по-малко! Бавно, но сигурно! Всякакви висшестоящи институции му помагат, по всички възможни начини. Качествените  педагози   са на изчезване или не работят отдавна в системата на образованието. И има защо да е така!

Накрая ми остава  горчив вкус в устата като се замисля,  че някой има  интерес да расте необразован народ. Просто е:  прост народ-слаба държава! Прост народ лесно се управлява! Прост народ лесно се подкупва! Прост народ лесно се лъже!

 

Мили родители, нека не позволяваме децата ни да растат необразовани! Нека не ги правим  прости гласоподаватели, които срещу две кебапчета ще продадат гласа си!

Нека ги  направим европейски граждани! Конкурентно способни навсякъде; хора със собствено мнение и достатъчно смелост да го изразят и отстояват!

Миш-маш на фурна

миш-маш на фурна

 След като онзи ден си угодих на лакомията като си направих прясно зеле с домати (което беше гадно, защото зелето беше явно турско) днес реших да си направя друга постна манджа, която обичам. Е, наложи се да я поизменя малко,  тъй като изобщо не ми се стоеше на котлона да бъркам като обезумяла, нито пък ми се режеха чушки. Пък и не мога да го пържа, така че  реших, че ще е на фурна и по мързелешки начин.Мързелива съм си! Ако нещо може да се направи по два начина,  то защо да се  хабиш да го правиш по трудния?! 

Извадих  един буркан червени пиперки. Наредих  половината на дъното на съда. После залях с 3 яйца разбъркани с 250 грама извара и отгоре наредих другата половина от  чушките. Бухнах във фурната на 200 градуса и влязох да къпя децата. Като излязох… ох, майкооооу… Миришеше страхотно! Нямах търпение да поизстине, за да го опитам. Като изстина се оказа, че и на вкус е страхотно. Толкова страхотно, че го изядох половината, разбира се, гарнирано с печено пилешко бутче и половин литър дюкански студен чай.

Сега се чудя дали да не изям другата половина утре, макар че утре започват петте протеинови дни.