Повод да напиша това е случайната ми среща с майката на един мой съученик.
След дежурните „Как си, що си? Работиш ли? Къде?“ дойде ред и на децата. Разказах накратко (ако въобще мога да бъда кратка) за моите и на свой ред попитах за съученика ми. Лицето на майка му помръкна.
- Ох, не питай! – казва ми тя.
И аз започвам да рисувам страшни апокалиптични картини в главата си. Всички майки си представят винаги най-лошото. Жената продължава:
- Хванал се е с една жена…
И преди да успея да се зарадвам гласно, тя допълва:
- Разведена!
Тук започна да плаче. Аз вече съжалих за въпроса си, но въпреки това се взимам в ръце и казвам:
- Добре, де и какво от това, че е разведена?! Разбират ли се двамата?
- Да – казва тя
- Той щастлив ли е?
- Да.
- А какъв е тогава проблемът? – недоумявам аз.
- Ами, нали ти казвам. Разведена е.
Такаааа… Разведена била. А сега, де!
Познавам много разведени хора, някои от тях дори са ми приятели. (О, ужас! с какви хора дружа) и никога, ама никога не съм гледала на тях като хора второ качество. Да, знам, че аз преценям от друга страна, а не като майка, но след разговора с майката на съученика ми се замислих. Ако моите деца един ден имат връзка с разведен(а) как бих реагирала? Ами никак! Първо, защото живота си е на децата и какво и с кого ще правят си е техен избор. Второ, защото ако децата ми са здрави щастливи и се чувстват добре какво повече бих могла да искам?
Освен това, за да се разведе един човек значи нещо не е вървяло както трябва между него и партньорът му. Това изобщо не означава, че точно този човек не е стока и че развода е бил заради него самия. За един развод според мен винаги имат вина и двамата партньори. Тук отварям скоба, за да поясня, че изключвам случаите, в които е намесен алкохол и психически или физически тормоз. Затварям скобата.
Но пък не винаги трябва да се търси вина у някого. Жив пример за мен са наши семейни приятели, които живяха заедно 4-5 години отгледаха две деца и най-неочаквано се разведоха. Да, ама въпреки това се налага да се виждат и се разбират чудесно. Нито той плюе по неин адрес, нито тя -по негов, както и би трябвало да бъде според мен. Просто несходство в характерите казват и двамата. А и двамата са прекрасни хора и много самоотвержени приятели.
Защо семейният статус е мерило за качествата на човека? Дали защото години наред по време на комунизма ни се натрапваше, че семейството е градивната единица на обществото и че разведените са дамгосани. Защо етикет „разведен(а)“ автоматично означава некачествен?
Лично за мен много по-лошо когато нещо в семейството не върви никой от двамата да не направи нещо, за да промени нещата. И да си живеят в караници, недомлъвки, сумтене, викове, недоверие или абсолютно безхаберие един за друг. Най-малкото заради децата. Най-малкото защото за децата не е никак здравословно да растат в такава „мила“ семейна среда. Не разбирам хората, които не се развеждат заради децата си. Децата растат и идва ден, в който всяко от тях поема своя път в живота. Тогава всичките тези години на търпение заради тях те осъждат на самота. Оставаш сам, въпреки че живееш с някого. Осъзнаваш, че живота ти почти е минал. Връщаш се назад и съжаляваш, че не си променил нищо когато е трябвало.
Вероятно се иска много смелост, за да се разведеш. И безусловната подкрепа на приятели и родители. И увереност, че ще се справиш и сам(а) по-нататък. И сигурност, че правиш това, защото наистина трябва да го направиш, за да промениш живота си към по-добро. Хората, които са минали през бракоразводните дела нямат нужда от етикети и укорителни погледи. Нямат нужда от упреци. Достатъчно са преживели и без околните да ги заклеймяват.
Просто ги приемете като хора, като приятели.
И не бързайте да съдите за тях само защото са разведени!
П.П. По всяка вероятност ще преработя това писание по някое време, тъй като препрочитайки го виждам, че не се е получило това, което исках да се получи. Не съм успяла да кажа всичко, което исках да кажа. За сега ще го оставя така.
Скорошни коментари