Things to Do in December

1. Да изработя и изпратя коледните картички. Тази година реших, че ще изпращам традиционни картички, а не мейли.

2. Да си изпера пердетата! Не ми казвайте, че съм луда да пера пердета през декември, аз си го знам.

3. Да купя подаръци за децата.

4. Да организирам рождения ден на децата ми. Пфффф!, това ми е направо… адското задължение…

5. Да си довърша започнатите проекти, за да започна новата година на чисто, а не с висяща работа.

6. Да помислим за това къде и с кого ще празнуваме Нова година.

7. Да посетя Коледния благотворителен базар , организиран  от Движение на българските майки Тази година ще съм в качеството само на клиент. За пръв път не съм изработила нищо за базара. Твърде разпиляна съм напоследък и неорганизирана. А и нямам вдъхновение да творя.

 Това са на първо четене нещата, които са най-важните. Ако се сетя още нещо, ( а то със сигурност ще има ) ще допълвам.

Update:

8. Къде ще отбележим Никулден? У нас  (с гости), у нашите,  или на заведение?

Месна торта

  Миналата седмица с  Ива отправихме предизвикателство  към дюканците, а и към всички, които желаят да се включат.

 Днес Ива   представи две торти, които са пристигнали в пощата й след тази на Боян. Наистина той много е вдигнал летвата и признавам си, че се възхищавам на мъже като него, които не са на „Вие“ с кухнята и прилежащите й атрибути.

 По план – скица трябваше да започна протеиново – зеленчуковите си дни в събота, но пък бях сигурна, че тогава няма да имам мерак да се впусна в експерименти с месо, още повече пък за торта. Поради тази причина ПЗ дните ще започнат от днес. Пък и какво значение има като вчера в пристъп на лудост изядох нещо, което е адски нережимно.  Сега ще видя какви ще са последствията и след колко време ще се проявят. Ама ще си ги търпя, де, каквито и да са, щото сама съм си виновна.  Както и да е. Да минем на въпроса с тортата.

Никаква ме няма в обясненията, поради което не съм съвсем убедена, че ще мога да опиша свястно как точно съм я правила, но все пак ще се опитам.

Необходими продукти:

- 2 броя охладено  пилешко  филе „Пеперуда“

- един домат

- 2 яйца

- 1/2 кофичка кисело мляко 0,1 %

- 1/2 опаковка Екскуиза

- 5-6 кисели краставички

- 300 грама извара

- 1 пакетче желатин 

- подправки, каквито желаете и обичате. В случая аз ползвах само малко сол  и червен пипер.

Как да приготвим тортата?

 Пилешките филета се разцепват така, че да получите четири „Пеперуди“. Важното е поне две от тях да останат с формата си. Другото може и да не изглежда добре, защото то така или иначе ще се пасира.

След като филетата са нацепени, задушете две от тях във фурна за около половин час с малко вода. Оставете настрана да изстиват.  Останалата част от тях пасирайте заедно с две яйца, малко сол, червен пипер и киселото мляко. Така приготвената смес изпечете на два пъти във фурна. Това ще са блатовете на тортата.

Оставете блатовете да изстинат. През това време нарежете краставичките на колелца, обелете и нарежете домата също на колелца. В дълбока купа сложете единия блат, намажете с екскуизата и наредете киселите краставички отгоре. Върху тях сложете едната „Пеперуда“, след това домата, а след него и другата пеперуда. Най-отгоре завършете с втория блат. Пасирайте изварата с две супени лъжици кисело мляко. Накиснете желатина в една кафена  чаша  топла вода и изчакайте да набъбне и да се разтвори. Разбъркайте го с изварата. Излейте върху тортата и приберете във фризер, за да се желира. Не бързайте да изваждате (като мен)  преди да се е желирало, за да не се разтече изварата.

Когато решите, че е време да извадите тортата, потопете купата за няколко секунди в гореща вода и обърнете върху тортена чиния.

 Какво да очаквате като вкус?

 На вкус тортата е компилация между руска салата, салата с пиле  и свежо сирене. Никак не е лоша, между другото, колкото и да бях предубедена към вкуса й. Толкова да не е лоша, че преди да напиша този пост вече я преполових.

 

edit: Между другото, поразрових из нета, за да видя дали има други такива шантави хора като нас да правят торти от месо и  се оказа, че не сме първооткриватели на тази щура идея. Вижте! И една галерия с торти направени на този принцип.

Стига с тия сладки торти! Да направим торта от месо!

  Вчера, в блога на Ива , Longanlon  изкоментира, че му се ще да види дюканска  торта от  месо. По този повод аз и Ива  решихме да спретнем Коледен конкурс за дюканска коледна торта `08.

Регламента  на конкурса е следния:

1. Това, което ще направите да прилича на торта.

2. Да е от месо.

3.  Да е красива и вкусна, макар че за вкусна ще разчитаме само на вашите твърдения, че е такава. Освен ако  Longanlon  не се навие да овършее половин България, за да опита от всички торти.

4, Да е дюканска.

5. Можете да използвате зеленчуци, но да не са основен компонент, а по-скоро  декорация.

6. Снимките, заедно  с  рецептите  и описанията  на тортите ви   можете да изпращате до 20.12.2008  на мейла на Ива   iva.i.valova@gmail.com 

След обявения срок ще се обърнем към Longanlon , който ще изиграе ролята  на жури. Безпристрастно, неподкупно и най-вече по съвест ще оцени произведенията ни.

Победителят ще бъде обявен на 24.12.2008

Ръкавицата е хвърлена!

Юруков, Отслабвам, tin4e , Отражения,  kemikemikemi ,  Онази същата , gaby_s,  vaninavanini, 

Яна Мицева,  както и всеки от  целокупното дюканско войнство   ЗАПРЯТАЙТЕ РЪКАВИ!

Наградата е моралното удовлетворение, че ще добавите още една рецепта към менюто си, и че ще си хапнете след конкурса вкусна торта от месо 

Торта с руло

  В пристъп на лудост за нещо сладичко, днес най-накрая изпробвах една идея, която отдавна ми беше влязла в амнезиралият дюкански мозък.  

 Идеята е открадната от тази тема  в bg-mamma. Благодаря на авторката на тази торта в оригинал, която също е дюканка. Преди да се отдам на Дюкан доста често я правех, и смело мога да кажа, че тортата е невероятна.

В дюкански вариант е не по-малко вкусна.

Какво ще ви е нужно, за да си я спретнете?

за рулото:

- 2 яйца

- 2 супени лъжици подсладител

- 1 бакпулвер

- 2 ванилии

- 6 супени лъжици царевично нишесте

- 3 супени лъжици извара

за крема:

- 1 кисело мляко 0,1 %

- 1 супена лъжица подсладител

- евентуално степче около една чаена лъжичка

- 1 пакетче  желатин

Как да я приготвите?

 Разбъркайте всички продукти, необходими за рулото. Застелете правоъгълна тавичка с пекарска хартия и изсипете сместта в тавичката. Рулото се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато порозовее. След като е готово, го обърнете мърху мокра кърпа и завийте на руло.

 Докато така приготвеното руло изстива, пригответе киселото мляко с желатина. Желатина се накисва  в една  кафена чашка топла (но не гореща  вода)   и се оставя да се разтвори, като от време на време се разбърква. Ако ще ползвате степче разбъркайте го с киселото мляко. Когато желатина е разтворен, изсипете го при киселото мляко и бъркайте, за да се омеси добре с него.

 Изстиналото руло нарежете на резенчета дебели около 1 сантиметър. Наредете по стените на кръгла купа. Внимателно залейте с киселото мляко и приберете за около половин час във фризера. Все пак наглеждайте го, защото има вероятност да замръзне, а не търсим такъв ефект.  

След като млякото се желира, извадете  тортата от фризера и натопете купата за около 5-7 секунди в гореща вода, за да може да извадите тортата. Обърнете върху подходяща чиния. Съхранявайте в хладилник.

  Макар да ви се иска, не я изяждайте за един ден заради многото нишесте!!

Да ви е сладко!

Изненадааааа!

  Ама че начало на деня!

Мислех си, че съпругът ми изобщо няма идея колко време карам с чичко Дюки, нито колко килограма съм свалила (макар, че се тегля еври дей пред очите му и възклицавам на всеослушание), но днес сутринта ме изненада. Оказа се, че е съвсем наясно, че днес правя три месеца с режима. Дори ми е купил подарък по този случай.  Сребърна гривна.

Дори преди да я видя, бях сигурна, че ще е хубава. Винаги е умеел да ми избере бижу. За разлика от парфюм. (Слънчев, моля те, не ми подарявай парфюми без аз да съм си ги избрала! :D  )

Красота, а?!

Какво постигнах за три месеца с Дюкан

 Е, утре ще  се навършат три месеца откак живея с Дюкан. Поне на масата съм с него.   Ето малко снимков материал, с който да онагледя постигнатото до сега, а именно свалените 18 килограма. Едва ли до утре ще има кой знае каква промяна.

 Уау, цифрата звучи доста внушително!

Обаче, според калкулатора на Дюкан, имам още 6 за сваляне. Няма да им се дам, де! Ще ги издухам, за никъде не бързам. Бавно, но славно!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Двуцветна желатинова торта

Идеята за този шедьовър ми узрява в главата от доста време. В първоначалния си вариант изглеждаше по друг начин, но тъй като днес не ми се занимаваше да си усложнявам деня с много готвене, се роди тази идея. Другата, която съм си наумила, ще пробвам някога, когато ме раздруса здраво ентусиазмът за готвене. 

За да приготвите тази торта са ви нужни преди всичко две еднакви по форма, но различни по големина купички.

Не знам дали ще успея да обясня точно и ясно как да процедирате, но се надявам да ме разберете.

 Пъхнете по-малката купичка в по-голямата и с помощта на тиксо я залепете така, че между двете купички да остане разстояние от всички страни. По-малката купичка трябва да изглежда като „висяща“ във въздуха в по-голямата, след залепянето.

 Разтворете 1/2 степче по избор  в две водни чаши вода. Едно пакетче желатин накиснете в  една кафена чаша топла вода. Оставете да набъбне и  разбъркайте докато се разтвори. Излейте желатина в степчето и отново разбъркайте. Налейте течността между двете купички и сложете във фризер, за да стегне.

През това време разбъркайте едно кисело мляко 0,1 %  с половин пакетче „Екскуиза“ 0,2 %, две супени лъжици подсладител и две ванилии.

Когато сместта със степчето стегне, извадете от фризера и налейте в по-малката купичка гореща вода. Отстранете тиксото и извадете купичката. Трябва да получите „желатинова купичка“  с цвят на избраното от вас степче, която все още стои в по-голямата купа.

Към млякото прибавете един желатин разтворен по гореописания начин. Разбъркайте и налейте в желатиновата купичка.  Върнете във фризера и изчакайте да се желира.

След желирането, извадете от фризера и натопете купата в гореща вода, за да можете да извадите тортата. Обърнете върху подходяща чиния.

Съхранявайте в хладиник.

Да ви е сладко!

П.П. Сами разбирате, че цветовете на тортата могат да бъдат всякакви. Ако в млечната смес добавите степче, различно от това, което сте желирали,  то млякото ще се оцвети в друг цвят  и няма да е бяло. Можете  да разделите млечната смес на две части и да направите тортата трицветна.

Въобще, всичко зависи само от фантазията ви!

 

 

Е, случи се!

  Осем години  аз съм човекът, който мисли, премисля, решава и готви за семейството. И за тези осем години нито веднъж не съм успяла да направя някой голям резил. Ако изключим, разбира се, онзи случай, в който забравих една супа на котлона и само и единствено това, че синът ми се насра скоро след излизането ни, предотврати големия гаф, който щеше да стане. Но това е  друга тема. В интерес на истината само  това, че след изкипяване или загаряне следва голямо търкане, ме е карало да бъда много внимателна докато готвя. Откакто си купихме преди четири  години печката с керамичен плот, съм особено внимателна, защото изпитвам ужасен страх, че плота може да се пукне.

 От няколко дни мъжът ми все  мрънка да направя мляко с ориз. Днес, понеже реших, че вечерята ще е риба  ми се стори подходящо за десерт да има мляко с ориз, а като гарнитура да им направя картофено пюре. Сметнах, че първо ще направя млякото с ориза, а после ще сложа картофите да се варят, за да може да направя пюрето, а самата риба ще изпека непосредствено преди вечерята.

И тъъъй…

Сложих ориза, както си му е ред, първо в малко водичка, за да поомекне,  като през това време излязох да изпуша една цигара. После започнах да доливам мляко, малко по малко.

Между две доливания седнах на компютъра. И това ми беше грешката! Преглеждам два-три блога, един-два форума и изведнъж решавам, че ми се пие мляко с нес кафе. Ставам аз да си направя въпросното мляко  и отивайки в кухнята виждам, че целия плот на печката е бял. Отначало не схващам какво, аджеба, е станало, щото към 16.00 часа ужасно ме накацват гълъбите. Клепам секунда-две, след което релето ми зацепва и осъзнавам какво точно е станало.

Млякото, уважаеми читатели, кипи ужасно коварно.  Не като водата, която фъшка и цвърка, ако не й обърнеш внимание когато закипи.   Млякото кипи тихичко, подмолно и хич не сигнализира за себе си,  докато ти сам не го видиш или не усетиш гадната миризма на загоряло.

Грабнах парцал и препарат и в тих ужас започнах да бърша плота. Все си мислех, че ей сегичка ще каже „Пук!“ или „Щрак!“ и ще го видя напукан. Обаче, да си знаете, че това дето го разправят, че ако ти изкипи мляко на стъклокерамичния плот, то той ще се спука, не е вярно. Дори и когато обилно замазвах върху горещия котлон,  той (плота,  де)  не се спука. За горена захар не знам дали е вярно. Не искам и да пробвам. Но за млякото със сигурност не е вярно. 

 Но това не е всичко!

След като довърших все пак млякото с ориза, сложих пюрето. Излязох да събирам прането от простора и да простирам другото. 

По нататък се сещате, нали?

Точно така. Изкипяха картофите. Отново чистене на печката.

В резултат на случилото се имам най-чистата печка на света!

А сега ме е страх да сложа рибата да се пече. 

Десетте неща, които ме карат да бъда щастлива

     Провокирана  от Бърди  и от  нейната публикация „Как да бъдем щастливи, или 10-те неща…“   най-накрая и аз се наканих да споделя моите десет неща.

   1. Децата ми

Едва ли е изненада за някой, че несъмнено, безусловно и неподлежащо на обсъждане, на първо място стоят децата. Усмивките им; искриците радост в очите им; топлият им дъх, когато се сгушат в мен; съмненията им;  несигурността им; доверието им в мен…  Това, че ги има.

2. Майка ми, баща ми и сестра ми

 Хора, които безкрайно много обичам, и които са винаги готови да ми подадат ръка, ако имам нужда. Хората, при които винаги ще намеря подкрепа,  рамо, на което да поплача и  паница манджа, ако остана гладна.

3. Съпругът ми

 Не знам дали да пиша  въобще за него. Понякога си мисля, че е добре да не пиша и да не казвам колко добре се разбираме. Нали разбирате, суеверна съм, и се страхувам, че споделяйки такова нещо ще предизвикам съдбата. Ще кажа само: „Слънчев, благодаря ти, че те има!“

4. Всеки завършен проект

 Каква радост ми носи всеки завършен проект не мога да опиша с думи. Само, който е захващал нещо и го е довеждал докрай може да ме разбере. А това, че аз го правя постоянно, ме изпълва с блаженство и доволство. Да започнеш от нищото и в края на работата ти да видиш как си изградил нещо. Ето това е страхотно усещане!

5. Да помагам на хората, винаги когато мога

 Няма значение дали хората, които търсят помощта ми са приятели, или само близки, или дори само бегли познати. Доверието, което ми гласуват когато поискат помощта ми, ме изпълва  с топло блаженство.

6. Лятото

 Лятото е моят сезон! И то не само, защото имам рожден ден тогава. Лятото е сезонът, в който върша всичко лежерно и с лекота. Не ми се налага да бързам и да цепя секундата на две, за да успея да бъда навсякъде навреме. Планирам нещата по-лесно, от който и да било друг сезон. Душата ми се отваря. Обичам топлото и морето.

7. Южната ни тераса

 Сутрешното кафе, изпито на южната тераса ми създава невероятно настроение. Зарежда ме положително за целия ден. И самата мисъл, че ставайки сутрин ми предстои да си изпия кафето на тази тераса, ме кара да стана  с удоволствие, без значение кога съм си легнала.

8. Хобито ми

 Откакто се помня обичам да изработвам какво ли не с ръцете си. Носи ми спокойствие и наслада.Също и удовлетворение.

9. Селото

 Селото, в което съм израстнала е малко.  Но спомените, които ме връщат там са големи. Детството, което прекарах там, прехвърчайки от едната баба при другата. Имах щастието и двете ми баби заедно с дядовците ми да живеят  в едно село. Имах, защото едната ми баба, заедно с дядо ми починаха. Мир на праха им!

Всяко ходене на село е като катарзис за мен. И колкото повече ходя,  толкова повече ми се ходи.

10. Десетото не е константа. И е различно във всеки един момент от живота ми. Защото постоянно се опитвам да открия нови и нови неща, които ме карат да се чувствам щастлива!

Запеканка с извара

  Това е един превъзходен десерт, който е хем ужасно вкусен, хем засищащ. Оригиналното му име е Творожная запеканка. Името  само по себе си говори, че източник са многобройните руски готварски форуми. Вчера случайно го открих и днес, едва станала, се залових да го приготвя, защото имах чувството, че е страхотен. И се оказах права!

Предполагам, че в оригинал би бил  по-вкусен, но това ще бъде проверено евентуално в трета или четвърта фаза, когато стигна до тях.

 Необходими продукти:

- 600 гр. извара

- 3 супени лъжици течен подсладител

- 1 бакпулвер

- 4 яйца

- 100-150 гр. кисело мляко 0,1 %

- 2 ванилии

- 3 супени лъжици царевично нишесте

 Начин на приготвяне:

Всичко се изсипва в дълбока купа и се разбива много добре с миксер. Ако изварата е прекалено суха ще трябва да добавите малко повечко кисело мляко. Може да се наложи дори да пасирате, за да се получи сравнително гладка смес. След разбиването на продуктите,  сместа трябва да е гъстичка толкова, че бъркалките на миксера да оставят следи, както при  кексово тесто.

Десертът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна.  

Застелете съда, в който ще печете запеканката, с пекарска хартия. Печете във фурната около 40-45 минути или докато добие златиста коричка.

Десертът е вкусен както топъл така и студен!