Кюфтета от тиквички с извара

  Кюфтета от тиквички обожавам, но… ако някой друг ги пържи.  Сега обаче, нали не мога да ям пържено, реших да опитам дали ще се получи нещо ако ги опека. И  понеже днес е първият от поредицата протеиново-зеленчукови дни, смело изтичах до магазина за тиквички. Бахти и тиквичките – 3.50/кг!! :crazy:  Но преглътнах цената, защото ми се ядяха страшно много.

И така, как да ги приготвите?!

 Точни пропорции не мога да дам, защото зависи за колко човека ще ги правите.

 Аз настъргах четири тиквички и ги  изстисках. Това е важно, за да не стават воднисти кюфтетата.  Добавих четири яйца, малко сол, малко черен пипер, 5-6 супени лъжици извара  и  една супена лъжица царевично нишесте. Застелих една тава с пекарска хартия и със супена лъжица започнах да слагам върху хартията от сместта.  Пекох в предварително загрята на 200 градуса фурна. Не знам колко време се пекоха, защото не засичах, но общо взето се пекат докато потъмнеят. И друг път съм писала, че обичам тиквичките да са хрупкави и по тази причина не ги чаках много да потъмняват.

Сервирайте със сос от кисело мляко и чесън. За любителите на зелените подправки може да се добавят и копър или магданоз, или и двете. Аз ги пропуснах, защото, който ме чете редовно и внимателно знае, че точно тези две подправки в пресен вид не са долюбвани от мен.

Проста, но ужасно вкусна рецепта! 

Да ви е сладко! 

Вариации на тема „Кекс“

  Днес ме е обзел страхотен ентусиазъм за готвене. От сутринта до към 14.00 бях в кухнята. Правих марокански меденки, пилешка супа, виенски кифли. Но сякаш тези неща ми се видяха недостатъчни, та накрая реших да забъркам и един кекс. Но понеже не го направих точно кекс, а нещо като сладкиш, реших да споделя рецептата за всички, които могат да си позволят да ядат такива неща без това да ги притеснява по някакъв начин. Или за тези, които просто обичат да готвят.

Необходими продукти:

- 4 яйца

- 2 чаени чаши захар

- 2 ванилии

- 1 бакпулвер

- 6 супени лъжици олио

- 6 супени лъжици вода

- 3 чаени чаши брашно

- 1 банан

- 1-2 супени лъжици какао

От посочените  продукти се разбърква кексово тесто  като се започне от яйцата. След това добавете захарта и бийте с миксер докато побелеят.  Добавете ванилиите, бакпулвера,  олиото и водата. Настържете банана на едро с кухненско ренде и го добавете към  кексовата смес. Отделете една част от полученото в друга купа и добавете какаото към нея. Разбъркайте.

  Тук обаче ми се дощя да не го пека като обикновен кекс. Пък и се сетих,  че точно този кекс много се надига при печене, а моята форма е малка за него. Поради тази причина реших, че ще го изпека в райфа. Моят е с диаметър 26 см. Намазах с олио и набрашних райфа и започнах да редувам двете смеси – малко бяла, малко кафява. С кръгообразни движения разбърках с вилица и пъхнах в предварително загрятата на 180 градуса фурна да се пече. Печенето е като при обикновен кекс – първо на долен реотан, а като се надигне достатъчно се включва и горният реотан. С клечка  за зъби се проверява кога е готово. Можете да извадите от фурната когато по забитата клечка не остава от тестото.

  Нарежете топлият сладкиш на правоъгълници и го полейте с някаква глазура. Аз направих глазура от течен шоколад  смесен с малко прясно мляко. Оставете да изстине и сервирайте. Ако желаете можете да поръсите с натрошени орехи.

Да ви е сладко!

  П.П. Не  знам как е на вкус, защото  поради дюканстването ми не мога да го опитам, но децата го харесаха и то много. А и на вид изглежда добре, макар от снимката да не личи много. Уверявам ви, че дефекта в случая идва от фотографа, а не от  техниката, с която се снима.  :lol:

П.П.2 Може да се изпече и  във форма за кекс и пак да се полее  с глазурата отгоре.

Хъх…

           Днес не ми е ден. Първо, сутринта изобщо не ми се ставаше. Снощи си легнах към девет и нещо  с идеята да си отспя. Но сутринта, когато телефонът извъня, ми идеше да го трясна в земята. Спеше ми се повече отколкото, когато си лягам между 23.30 и 00.00.

   Първата ми работа като станах беше да се кача на кантара и той ме потресе като ми показа някакви стойности, които изобщо не очаквах,  а именно  67 кила. Е, как бе, мама му стара, стават тия работи?! Снощи преди да си легна бях 65,  и то зверски нахранена с режимна храна. Отделно от това си карам най-чинно  по схемата  5/5,  изобщо не си позволявам отклонения. Реших, че кантара се е сбъркал.  Впрочем аз отдавна имам съмнения за тоя кантар, че не е нещо съвсем в ред,  но бях решила да си купя нов когато мина в трета фаза.

  Второ: пасаторът ми се развали. Осем години ми служи  от вярно, по-вярно, но днес вече му дойде времето. И докато аз бях убедена, че мъжът ми ще го поправи, то той, като го погледна, и отсече: „За хвърляне е.“ Дорева ми се. Не че новите пасатори са кой знае колко скъпи, но все пак този имаше и сантиментална стойност – беше ни подарък за сватбата. Преглътнах огорчението и го проснах в коша за боклук.

 След обяд ще отидем да купим друг –  ми каза мъжът ми  и си удържа на обещанието.  Само че, като отидохме за пасатор,  аз реших, че така и така сме на място в  „ТЕХНОМАРКЕТ“,   защо да не си сменя и кантара с нов, електронен. Речено – сторено!

В магазина не се качих на кантара да го пробвам. Някак си не ми се искаше девойките, които в момента бездействаха на „Дребна бяла техника“ ( и обсъждаха Дюкан и режимът му ), да заничат  в кантара.    Слънчевия  самоотвержено се качи да проверим дали кантарът работи. Още там, на място, се усъмних, че резултатът от моето изтегляне няма да ми хареса, но си замълчах и не реагирах. Като се прибрахме у нас, първата ми работа беше да се разхвърлям по гащи (така, както се меря сутрин) и да скоча на кантара. Толкова бързах, че дори забравих да сложа батериите първо.      Е, не!! 69 кила!! А дори не бях яла нищо, защото не ми беше останало никакво време за ядене.  Както бях гладна, направо ми се отяде.

Сега се чудя по кой от двата кантара да я карам. Ако карам по стария имам още 3 килограма за сваляне докато стигна до 62. Ако я карам по новия, то трябва да сваля още 7 кг.  На ти сега електронен кантар!!( Това е нещо като „Те ти, булка, Спасовден!)  

Ще видя какво ще покаже утре!

П.П. А е едва 16.00 часа още. Докато си легна кой знае какво още ще ми дойде до главата!

Отчетно

 Б о ж е ! Толкова време не съм писала, че направо не знам откъде да започна.

Първо: Честита нова година  на всички читатели на блога! Да е мирна и честита! Да сте живи и здрави, пък останалото ще си го купите от магазина.

С прискърбие съобщавам, че това, което бях запланувала за правене през декември  не е дори и наполовина свършено. Да се чуди човек какво правих през целия декември, та не свърших пет неща на кръст. Истината е, че не можах да се организирам. В последно време съм една такава разсеяна,  отнесена и пръсната. 

Почивните дни ми се отразиха много добре. И като изключим това, че малко пообърках схемата дюканска и карах май повечко протеиново-зеленчукови дни,  смело и безотговорно мога да заявя, че си починах наистина. И то така, както отдавна не бях си почивала. Дните от 01.01 до 03.01  ги прекарах с един от  коледните  си подаръци  в ръка на дивана или на семейната спалня. И за да не си помисли някой нещо мръснишко, веднага споделям, че въпросният подарък е книга  на любимият ми автор  Стивън Кинг.

  Една  дебела и интересна книга, която не ме пусна да си почина докато не я прочетох. Но това всъщност е типично за произведенията на Стивън Кинг.

    С Дюкан все още се погаждаме. Голям инат излязох, ей! Чак не вярвам, че това съм аз. Видях цифрата 64 на кантара, но радостта от нея трая кратко, тъй като за рождения ден на децата си позволих да пия едно малко уиски за тяхно здраве с мъъъъничко ядки. На следващия ден  кантара отчете две кила отгоре, които едва ли са само следствие от алкохола и ядките. По-скоро от комбинацията на горните две с непрекъснатите протеиново-зеленчукови дни, които си позволих да си направя. Но сметнах, че по-добре непрекъснати протеиново-зеленчукови дни, отколкото ядене на неща извън режима. 

Взех се в ръце с време и след трети протеинов ден Кантарев ме зарадва тая сутрин с 65. Значи, според калкулатора имам още само три кила за сваляне. Но, аз май не съм споменала, че си промених малко целта. Реших, че ще карам до 60. Стискайте палци да устискам, че напоследък протеиновите дни доста ми бяха натежали.

Другото, с което мога да се похваля  е ето това:

И се похвалвам нарочно, защото все още не мога да разбера защо понякога излиза така, а понякога излиза със знака на уърдпрес.      В началото си мислех, че зависи от операционната система, защото с Вистата го виждам всеки път, пък с ХР-то не винаги. Готино е, нали?! Само не питайте как го направих, защото не бих могла да обясня. 

За сега стига с отчетите. След дългото мълчание не ми се изпада в логорея.

Скоро се надявам да пиша отново, стига да не ме домързи!