Днес не ми е ден. Първо, сутринта изобщо не ми се ставаше. Снощи си легнах към девет и нещо с идеята да си отспя. Но сутринта, когато телефонът извъня, ми идеше да го трясна в земята. Спеше ми се повече отколкото, когато си лягам между 23.30 и 00.00.
Първата ми работа като станах беше да се кача на кантара и той ме потресе като ми показа някакви стойности, които изобщо не очаквах, а именно 67 кила. Е, как бе, мама му стара, стават тия работи?! Снощи преди да си легна бях 65, и то зверски нахранена с режимна храна. Отделно от това си карам най-чинно по схемата 5/5, изобщо не си позволявам отклонения. Реших, че кантара се е сбъркал. Впрочем аз отдавна имам съмнения за тоя кантар, че не е нещо съвсем в ред, но бях решила да си купя нов когато мина в трета фаза.
Второ: пасаторът ми се развали. Осем години ми служи от вярно, по-вярно, но днес вече му дойде времето. И докато аз бях убедена, че мъжът ми ще го поправи, то той, като го погледна, и отсече: „За хвърляне е.“ Дорева ми се. Не че новите пасатори са кой знае колко скъпи, но все пак този имаше и сантиментална стойност – беше ни подарък за сватбата. Преглътнах огорчението и го проснах в коша за боклук.
След обяд ще отидем да купим друг – ми каза мъжът ми и си удържа на обещанието. Само че, като отидохме за пасатор, аз реших, че така и така сме на място в „ТЕХНОМАРКЕТ“, защо да не си сменя и кантара с нов, електронен. Речено – сторено!
В магазина не се качих на кантара да го пробвам. Някак си не ми се искаше девойките, които в момента бездействаха на „Дребна бяла техника“ ( и обсъждаха Дюкан и режимът му ), да заничат в кантара. Слънчевия самоотвержено се качи да проверим дали кантарът работи. Още там, на място, се усъмних, че резултатът от моето изтегляне няма да ми хареса, но си замълчах и не реагирах. Като се прибрахме у нас, първата ми работа беше да се разхвърлям по гащи (така, както се меря сутрин) и да скоча на кантара. Толкова бързах, че дори забравих да сложа батериите първо. 
Е, не!! 69 кила!! А дори не бях яла нищо, защото не ми беше останало никакво време за ядене. Както бях гладна, направо ми се отяде.
Сега се чудя по кой от двата кантара да я карам. Ако карам по стария имам още 3 килограма за сваляне докато стигна до 62. Ако я карам по новия, то трябва да сваля още 7 кг. На ти сега електронен кантар!!( Това е нещо като „Те ти, булка, Спасовден!) 
Ще видя какво ще покаже утре!
П.П. А е едва 16.00 часа още. Докато си легна кой знае какво още ще ми дойде до главата!
0 Отговори to “Хъх…”