Вчера станаха шест месеца откакто съм започнала да се храня според режима на Дюкан. Като резултат не знам колко килограма съм свалила, защото откакто си купих електронния кантар се обърках тотално.
От близо два месеца карам по инерция 5/5 и не виждам никакъв резултат в свалянето. Играят едни два килограма нагоре-надолу и се люшкам между 67-69 (електронни) и 65-63 (механични). Трябваше още в началото на режима да си меря и обиколките, но аз така и не го направих. Сега, поради колебливите показания на кантара, и поради това, че не си меря обиколките нямам идея свалям ли или не.
Струва ми се, че на обиколки свалям, но не мога да бъда категорична, защото може би виждам това, което ми се иска да видя, а не това, което е в действителност.
Ентусиазмът ми нещо взе да зачезва, а мотивацията ми отдавна отиде по дяволите. Остана ми единствено страхът. Страхът, че ако хапна нещо, което е извън режима, на другия ден ще се събудя на старите си килограми. Страхът, че всичките свалени килограми са само сън и ако някой ме ощипе, в огледалото ще бъда същата, като преди започването на режима. Само страхът за сега ме възпираше да изям някаква храна, която не е позволена във втора фаза. Страхът беше последната преграда. Беше като плъх, хванат в капан. Разхождаше се из капана и блъскайки се в стените му напомняше за себе си. Но стоеше вътре.
Снощи плъхът излезе. Просто напусна капана.
И аз се насвятках здраво с хляб и кашкавал.
Днес не се събудих на старите килограми. Не се чувствам виновна, нито дебела. Нито пък съжалявам.
Просто съм объркана. Не знам какво да правя. Да продължа ли с втора фаза или вече да скачам в трета. Макар че се чудя защо да бързам да минавам в трета като няма кой знае колко по-различни неща за ядене, отколкото във втора. Струва ли си заради сиренето и кашкавалът (които ужасно, ама ужасно ми липсват) да минавам в трета, без да съм постигнала целта си. Не знам, но това двумесечно задържане много ме демотивира и обезсърчава.
Лепнала съм и някакъв вирус явно или съм настинала, защото от два дни съм със зверско разстройство. И интересното е, че вместо от него да свалям, аз качвам. И това още повече ме обезсърчава и изнервя.
Днес започвам ПЗ дни. Идея си нямам как ще се отразят на стомаха ми при гореописаното положение, но не мога да продължа с протеиновите дни, защото ще ми се съберат повече от пет, а не бива. Към края на ПЗ дните ще реша какво да правя и как да продължа режима.
Дотогава благодаря на всички, които биха си дали труда да ме окуражат. Имам нужда.
Скорошни коментари