Отчетно

 Б о ж е ! Толкова време не съм писала, че направо не знам откъде да започна.

Първо: Честита нова година  на всички читатели на блога! Да е мирна и честита! Да сте живи и здрави, пък останалото ще си го купите от магазина.

С прискърбие съобщавам, че това, което бях запланувала за правене през декември  не е дори и наполовина свършено. Да се чуди човек какво правих през целия декември, та не свърших пет неща на кръст. Истината е, че не можах да се организирам. В последно време съм една такава разсеяна,  отнесена и пръсната. 

Почивните дни ми се отразиха много добре. И като изключим това, че малко пообърках схемата дюканска и карах май повечко протеиново-зеленчукови дни,  смело и безотговорно мога да заявя, че си починах наистина. И то така, както отдавна не бях си почивала. Дните от 01.01 до 03.01  ги прекарах с един от  коледните  си подаръци  в ръка на дивана или на семейната спалня. И за да не си помисли някой нещо мръснишко, веднага споделям, че въпросният подарък е книга  на любимият ми автор  Стивън Кинг.

  Една  дебела и интересна книга, която не ме пусна да си почина докато не я прочетох. Но това всъщност е типично за произведенията на Стивън Кинг.

    С Дюкан все още се погаждаме. Голям инат излязох, ей! Чак не вярвам, че това съм аз. Видях цифрата 64 на кантара, но радостта от нея трая кратко, тъй като за рождения ден на децата си позволих да пия едно малко уиски за тяхно здраве с мъъъъничко ядки. На следващия ден  кантара отчете две кила отгоре, които едва ли са само следствие от алкохола и ядките. По-скоро от комбинацията на горните две с непрекъснатите протеиново-зеленчукови дни, които си позволих да си направя. Но сметнах, че по-добре непрекъснати протеиново-зеленчукови дни, отколкото ядене на неща извън режима. 

Взех се в ръце с време и след трети протеинов ден Кантарев ме зарадва тая сутрин с 65. Значи, според калкулатора имам още само три кила за сваляне. Но, аз май не съм споменала, че си промених малко целта. Реших, че ще карам до 60. Стискайте палци да устискам, че напоследък протеиновите дни доста ми бяха натежали.

Другото, с което мога да се похваля  е ето това:

И се похвалвам нарочно, защото все още не мога да разбера защо понякога излиза така, а понякога излиза със знака на уърдпрес.      В началото си мислех, че зависи от операционната система, защото с Вистата го виждам всеки път, пък с ХР-то не винаги. Готино е, нали?! Само не питайте как го направих, защото не бих могла да обясня. 

За сега стига с отчетите. След дългото мълчание не ми се изпада в логорея.

Скоро се надявам да пиша отново, стига да не ме домързи!

Весела Коледа!

 

Весела Коледа на всички читатели  на блога!

На всички Ви пожелавам здраве,  сбъднати мечти, топлина в сърцето и светлина в душите! Уютно семейно огнище и верни приятели! 

Бъдете благословени!

Първи опит в тортоправенето

 Днес е Никулден. И нали си имам именник у нас  (да е жив и здрав, и кака му също) реших, че за десерт ще направя торта. Признавам чистосърдечно, че от  както видях ето тази торта  сън не ме хвана. Кремът й ми се стори превъзходен. И, макар че  в момента не мога да ям такива кремове,  много ми се дощя да опитам да го направя.  Купих си необходимите продукти и днес запретнах ръкави.

    Всичко вървеше прекрасно до момента, в който тортата беше намазана с крема. И в този именно свещен момент се сетих, че не знам с какво да я покрия отгоре. А не ми се искаше да я оставям така по гол крем.

Първата ми идея беше да настържа шоколад отгоре. Ама то у нас живеят двама  шоколадоунищожители, та шоколад не мож`  намери  току – така,  а на мен пък никак не ми се слизаше до магазина, за да купя.

Хм, замислих се какво да правя. И се сетих, че от времето, когато все още влизах в bg- mamma си бях копнала няколко рецепти за марципани, които всъщност се използват за да се покрие  тортата отгоре. Изрових от дебелия готварски тефтер една рецепта  и забърках марципана.  Получи се идеален. Следваше моментът с разточването. Ей, казвам ви много трудна работа!! ( Шапка им свалям на момичетата от Тортената тема  в bg- mamma. ) Та, изложих се аз едно хубавичко с разточването и се наложи да си прикрия по някакъв начин излагацията. Опитах, но не успях. Резултатът  може да не е кой знае какво на вид, но поне като я разрязах, отвътре изглежда като истинска торта от сладкарница. За вкус не знам. Изчаквам да чуя мнение от недюканците у нас. Ако им хареса , ще продължа да правя този крем, но марциран за покритие едва ли ще се хвана втори път да правя.

Ето какво спретнах като за сефте в тортоправенето. Не е много за показване, но аз съм горда със себе си.

Първи опит ми е все пак!

Кекс

 Напоследък нямам много време за писане в блога, защото се оказа, че заплануваните за декември неща ми гълтат почти всяка свободна минута. Дължа едно извинение на Ива, защото съм й обещала да пиша за нещо, но времето не стига. Мамка му и време! Иве, извинявай! Знам, че обещаното не е като даденото, но щом съм казала – ще го направя!!

Недостигът на време  обаче, не е причина да се разделим с Дюкан и продължавам да се храня според неговите предписания. В резултат на което, въпреки прегрешението, за което бях споменала,  смъкнах още едно кило. До финала остават още само 5.

Заради ограниченото време се налага да готвя за няколко дена напред. И като резултат от това се появи и този кекс, който в протеиновите дни ми е идеален за десерт, а в протеиново -зеленчуковите минава за закуска.

Необходими продукти:

- 2 яйца;

- 12 супени лъжици овесени трици;

- 2 супени лъжици течен подсладител;

- 3 супени лъжици извара;

- 1 чаена лъжичка канела;

- 1 бакпулвер;

- 2-3 супени лъжици кисело мляко 0,1 %; 

- 2 ванилии

Начин на приготвяне:

Разбъркайте продуктите в последователността, в която се бърка и недюкански кекс. Задължително е да започнете с яйцата и да ги разбиете много добре, докато „бухнат“. Добавете подсладителя и всички останали продукти и разбъркайте добре. Оставете сместта  настрани за около 5-7 минути. През това време пуснете фурната на 180 градуса, за да загрее. Когато е загряла изсипете кексовата смес в тавичка,  върху която сте постелили пекарска хартия и изпечете до готовност.

Кекса разделете за четири дни.  

Да ви е сладко!

Things to Do in December

1. Да изработя и изпратя коледните картички. Тази година реших, че ще изпращам традиционни картички, а не мейли.

2. Да си изпера пердетата! Не ми казвайте, че съм луда да пера пердета през декември, аз си го знам.

3. Да купя подаръци за децата.

4. Да организирам рождения ден на децата ми. Пфффф!, това ми е направо… адското задължение…

5. Да си довърша започнатите проекти, за да започна новата година на чисто, а не с висяща работа.

6. Да помислим за това къде и с кого ще празнуваме Нова година.

7. Да посетя Коледния благотворителен базар , организиран  от Движение на българските майки Тази година ще съм в качеството само на клиент. За пръв път не съм изработила нищо за базара. Твърде разпиляна съм напоследък и неорганизирана. А и нямам вдъхновение да творя.

 Това са на първо четене нещата, които са най-важните. Ако се сетя още нещо, ( а то със сигурност ще има ) ще допълвам.

Update:

8. Къде ще отбележим Никулден? У нас  (с гости), у нашите,  или на заведение?

Месна торта

  Миналата седмица с  Ива отправихме предизвикателство  към дюканците, а и към всички, които желаят да се включат.

 Днес Ива   представи две торти, които са пристигнали в пощата й след тази на Боян. Наистина той много е вдигнал летвата и признавам си, че се възхищавам на мъже като него, които не са на „Вие“ с кухнята и прилежащите й атрибути.

 По план – скица трябваше да започна протеиново – зеленчуковите си дни в събота, но пък бях сигурна, че тогава няма да имам мерак да се впусна в експерименти с месо, още повече пък за торта. Поради тази причина ПЗ дните ще започнат от днес. Пък и какво значение има като вчера в пристъп на лудост изядох нещо, което е адски нережимно.  Сега ще видя какви ще са последствията и след колко време ще се проявят. Ама ще си ги търпя, де, каквито и да са, щото сама съм си виновна.  Както и да е. Да минем на въпроса с тортата.

Никаква ме няма в обясненията, поради което не съм съвсем убедена, че ще мога да опиша свястно как точно съм я правила, но все пак ще се опитам.

Необходими продукти:

- 2 броя охладено  пилешко  филе „Пеперуда“

- един домат

- 2 яйца

- 1/2 кофичка кисело мляко 0,1 %

- 1/2 опаковка Екскуиза

- 5-6 кисели краставички

- 300 грама извара

- 1 пакетче желатин 

- подправки, каквито желаете и обичате. В случая аз ползвах само малко сол  и червен пипер.

Как да приготвим тортата?

 Пилешките филета се разцепват така, че да получите четири „Пеперуди“. Важното е поне две от тях да останат с формата си. Другото може и да не изглежда добре, защото то така или иначе ще се пасира.

След като филетата са нацепени, задушете две от тях във фурна за около половин час с малко вода. Оставете настрана да изстиват.  Останалата част от тях пасирайте заедно с две яйца, малко сол, червен пипер и киселото мляко. Така приготвената смес изпечете на два пъти във фурна. Това ще са блатовете на тортата.

Оставете блатовете да изстинат. През това време нарежете краставичките на колелца, обелете и нарежете домата също на колелца. В дълбока купа сложете единия блат, намажете с екскуизата и наредете киселите краставички отгоре. Върху тях сложете едната „Пеперуда“, след това домата, а след него и другата пеперуда. Най-отгоре завършете с втория блат. Пасирайте изварата с две супени лъжици кисело мляко. Накиснете желатина в една кафена  чаша  топла вода и изчакайте да набъбне и да се разтвори. Разбъркайте го с изварата. Излейте върху тортата и приберете във фризер, за да се желира. Не бързайте да изваждате (като мен)  преди да се е желирало, за да не се разтече изварата.

Когато решите, че е време да извадите тортата, потопете купата за няколко секунди в гореща вода и обърнете върху тортена чиния.

 Какво да очаквате като вкус?

 На вкус тортата е компилация между руска салата, салата с пиле  и свежо сирене. Никак не е лоша, между другото, колкото и да бях предубедена към вкуса й. Толкова да не е лоша, че преди да напиша този пост вече я преполових.

 

edit: Между другото, поразрових из нета, за да видя дали има други такива шантави хора като нас да правят торти от месо и  се оказа, че не сме първооткриватели на тази щура идея. Вижте! И една галерия с торти направени на този принцип.

Стига с тия сладки торти! Да направим торта от месо!

  Вчера, в блога на Ива , Longanlon  изкоментира, че му се ще да види дюканска  торта от  месо. По този повод аз и Ива  решихме да спретнем Коледен конкурс за дюканска коледна торта `08.

Регламента  на конкурса е следния:

1. Това, което ще направите да прилича на торта.

2. Да е от месо.

3.  Да е красива и вкусна, макар че за вкусна ще разчитаме само на вашите твърдения, че е такава. Освен ако  Longanlon  не се навие да овършее половин България, за да опита от всички торти.

4, Да е дюканска.

5. Можете да използвате зеленчуци, но да не са основен компонент, а по-скоро  декорация.

6. Снимките, заедно  с  рецептите  и описанията  на тортите ви   можете да изпращате до 20.12.2008  на мейла на Ива   iva.i.valova@gmail.com 

След обявения срок ще се обърнем към Longanlon , който ще изиграе ролята  на жури. Безпристрастно, неподкупно и най-вече по съвест ще оцени произведенията ни.

Победителят ще бъде обявен на 24.12.2008

Ръкавицата е хвърлена!

Юруков, Отслабвам, tin4e , Отражения,  kemikemikemi ,  Онази същата , gaby_s,  vaninavanini, 

Яна Мицева,  както и всеки от  целокупното дюканско войнство   ЗАПРЯТАЙТЕ РЪКАВИ!

Наградата е моралното удовлетворение, че ще добавите още една рецепта към менюто си, и че ще си хапнете след конкурса вкусна торта от месо 

Торта с руло

  В пристъп на лудост за нещо сладичко, днес най-накрая изпробвах една идея, която отдавна ми беше влязла в амнезиралият дюкански мозък.  

 Идеята е открадната от тази тема  в bg-mamma. Благодаря на авторката на тази торта в оригинал, която също е дюканка. Преди да се отдам на Дюкан доста често я правех, и смело мога да кажа, че тортата е невероятна.

В дюкански вариант е не по-малко вкусна.

Какво ще ви е нужно, за да си я спретнете?

за рулото:

- 2 яйца

- 2 супени лъжици подсладител

- 1 бакпулвер

- 2 ванилии

- 6 супени лъжици царевично нишесте

- 3 супени лъжици извара

за крема:

- 1 кисело мляко 0,1 %

- 1 супена лъжица подсладител

- евентуално степче около една чаена лъжичка

- 1 пакетче  желатин

Как да я приготвите?

 Разбъркайте всички продукти, необходими за рулото. Застелете правоъгълна тавичка с пекарска хартия и изсипете сместта в тавичката. Рулото се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато порозовее. След като е готово, го обърнете мърху мокра кърпа и завийте на руло.

 Докато така приготвеното руло изстива, пригответе киселото мляко с желатина. Желатина се накисва  в една  кафена чашка топла (но не гореща  вода)   и се оставя да се разтвори, като от време на време се разбърква. Ако ще ползвате степче разбъркайте го с киселото мляко. Когато желатина е разтворен, изсипете го при киселото мляко и бъркайте, за да се омеси добре с него.

 Изстиналото руло нарежете на резенчета дебели около 1 сантиметър. Наредете по стените на кръгла купа. Внимателно залейте с киселото мляко и приберете за около половин час във фризера. Все пак наглеждайте го, защото има вероятност да замръзне, а не търсим такъв ефект.  

След като млякото се желира, извадете  тортата от фризера и натопете купата за около 5-7 секунди в гореща вода, за да може да извадите тортата. Обърнете върху подходяща чиния. Съхранявайте в хладилник.

  Макар да ви се иска, не я изяждайте за един ден заради многото нишесте!!

Да ви е сладко!

Изненадааааа!

  Ама че начало на деня!

Мислех си, че съпругът ми изобщо няма идея колко време карам с чичко Дюки, нито колко килограма съм свалила (макар, че се тегля еври дей пред очите му и възклицавам на всеослушание), но днес сутринта ме изненада. Оказа се, че е съвсем наясно, че днес правя три месеца с режима. Дори ми е купил подарък по този случай.  Сребърна гривна.

Дори преди да я видя, бях сигурна, че ще е хубава. Винаги е умеел да ми избере бижу. За разлика от парфюм. (Слънчев, моля те, не ми подарявай парфюми без аз да съм си ги избрала! :D  )

Красота, а?!

Какво постигнах за три месеца с Дюкан

 Е, утре ще  се навършат три месеца откак живея с Дюкан. Поне на масата съм с него.   Ето малко снимков материал, с който да онагледя постигнатото до сега, а именно свалените 18 килограма. Едва ли до утре ще има кой знае каква промяна.

 Уау, цифрата звучи доста внушително!

Обаче, според калкулатора на Дюкан, имам още 6 за сваляне. Няма да им се дам, де! Ще ги издухам, за никъде не бързам. Бавно, но славно!