SMS-ите, без които не можем, vol. II

 Амбицирах се от публикацията на Бу  и изрових старите списания на Мтел,които грижливо си бях скътала.Плюшкин съм,знам си го. :mrgreen:

ENJOY!!

„Чичо Гришо вдигна кръвното. Трябваше да си му пусна Треска за злато, а не тея Brazilian beach whores Vol. 3, ама имала глава да пати“

„Няма любов, птиченце мое. Има заблуда, самодоволство, стремеж към имотност и социално влияние, но не и любов. Тате е прав – ти си с мене заради Мерцедеса“

„Бе тя наща крава много обича мляко, ама хич не е  гъвкава и не може да си смукне.“

„And I  love U2, Vese“  

„Правил си секс снощи? Ама с друг човек ли?“

Еми, тури му и наденица и чесън. И стига вече с тоя боб! Казах ти, че съм в комисията и решаваме рекламата на алкохола.“

„Райко, харесах си едни обувчици, ела да ме земеш.“

„Тия дроби са доста необикновени за мене. Пусни ми задачата, имам 8 кинта, ще ти ги дам.“

„Заводски хляб, шампанско и сълзи“

„Пращам ти телефона на Миро. Не щеше да го дава и видехме страшен зор с Ванката докато му го  изтръгнеме от ръцете. Ама не сме го били, споко.“

„Оргазъм ротердамски направо“

„Муцко, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев и вземи едно шише оцет от денонoщния като свършиш.“

„Тоа нещо полуде, не ще да влиза у багажника. Имал клаустофодия ли, нещо такова казва, ама не му се разбира, щото устата му е на цвекло.“

„А пусни сега отвеса и ако горе десно не ти бега поне два санта бирите са от мене.“

„Аз съм една самотна майка. Никой не ми се обажда.“

„Копнея за две неща – трайно решение на близкоизточния конфликт и една малка водчица.“

„Опааа, почна Гергана. That`s the spirit,лелееей.“

„Ти си материално отговорно, ала грозно лице, уви.“

„Гошо, овците избегаа бе, къде гледаш!“

„Толкова ми липсваш, че не мога да мисля, не мога да спя, не мога да ям. Поне нищо пържено със сигурност.“

„Веднага я заговори, защото е писано: онзи, който се колебае, мастурбира.“

„Ако вземеш синьото хапче историята приключва, но за да е сигурно, че ще приключи, изгълтай цялата опаковка.“

„Само не забравяй, че красотата е до време, но тъпотата е вечна.“

„Нищо, гледам телевизия. Тая Бритни Спиърс, батко, има много големи шансове да й пусна, казвам ти.“

„Словакия, Словения, все тая. Доведи ги на нашта маса.“

„Муце, нека събуването на тез бикини да започне сега!“

„Не че ти се бъркам, обаче, ако наистина съжаляваш за снощи, самоубийството е най – искрената форма на самокритика.“

„Бебончо, тоа Хегел направо ми счупи тиквата. Хегел вече ми е като Гала с елементи на Варвара, честно.“

„Вземат се 600 мл. уиски, сипват се в устата ми на равни части от по 50, след което всичко се разбърква.“

„Черният ми дроб днес цял ден не е слушкал и сега ще го накажа жестоко.“

„Това, че приличаш на чешка порно звезда не ми стига. Искам и да ме разбираш.“

„Седя си тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме?“

„Ако наистина сме това, което ядем, излиза, че аз съм овчарска с много голяма гроздова.“

„Имаш право да мълчиш. Използвай го по-честичко.“

„Наистина имаш божествено тяло. Приличаш на Буда.“

„Ах, ти мръсен човек, който не знае кой е татко му!“

 Чудя се, изведнъж ли  спира да ти пука или се  наслагва с времето?  Къде е границата, която не бива да прескачаме?  Да плача ли,  да се смея ли? Защото друго не ми идва на ум. 

 Объркана съм. В безизходица съм. Искаща съм, чакаща съм,   нерешителна,  несигурна… 

Сякаш онази част  от мен  умря.   Днес ли?  Или днес беше последното й дихание?

Може ли в един ден да те заболи, и да се зарадваш. Истински, от сърце. Може ли в един  ден  да видиш надежда и в същото време да я убият в теб. И защо един ти дава надежда, а друг я убива?

Дълго се питах  готова ли съм да платя цената. До днес отговорът беше уклончив, но повече клонящ към не. Не, не си струва да платя такава висока цена.

 Днес…  Днес вече знам категорично,  че си заслужава да я платя.  Безапелационно.  Днес вече знам, че ще я платя, каквото и да става след това. 

И други ще плащат.

Съжалявам, опитвах твърде дълго. 

Повече не мога.

Ако можеше денонощието да е 48 часа…

   Времето не стига! Не стига за всичко! Искам денонощието да е поне 48 часа!  Или пък аз да мога да се клонирам.

И така, започнах втора работа, която ангажира денят ми от 9.00 до 18.00. Да, точно така, работя в магазин.(скоро ще  пусна и снимки на магазина, както и адреса може би) Магазин, който отворихме преди около две – три седмици. Магазин за помпи, помпено оборудване, филтри, филтриращи системи, капков маркуч и куп други неща от сорта. Предполагам, че сега очаквате да съм наясно с всички тези неща. Е, не съм…😳  И точно там е проблемът! Налага ми се за възможно  най – кратко време  да поема възможно най – много информация и да я смеля. И пак добре, че някои от нещата са ми познати доста отдавна. Но тия пусти помпи ме хвърлят в джаза! Това дренажни, сондажни, за сух монтаж… Това дебити, напори, и прочие, и прочие… Побърквам се просто. Но се старая. И най-важното: уча се от  най-добрия (мъжа ми естествено, нали не очаквахте някой друг) Ще ги науча! Ще ги науча и туй то!

Сега някой ще каже, че  от 06.00 часа до 09.00 имам много време. Както и от 18.00 до…  амнайс`  часа  (докато си легна) също имам време. Ама нали не сте забравили, че имам две деца и домакинство, за което да се грижа?! А  също и първата ми  работа – чертежите.

Искам всичко да върви добре и да няма ощетени и недоволни, обаче невъзможно е, бе, майка му стара! Чак се учудвам сама на себе си как успявам да сколасам да свърша всичко и към 23.30- 00.00 вече съм като пребит кон и си умирам да си легна. Всъщност умирам си да заспя. Може даже да не лягам, достатъчно ми е да се подпра някъде.

Готвенето, дето никога не ми било проблем, сега започна да ми дотежава, защото нали  готвя отделно за домочадието, отделно за себе си. Мдам, все още дюканствам. Вече горда третофазничка от месец – месец и нещо. Не че постигнах целта си, но реших да вляза в трета, за да задържа постигнатото. Пък по-нататък, евентуално ще се върна във втора, ако има нужда. Пиша ако има нужда, защото в трета влязох след двумесечно задържане. Влязох 68 кг.  по електронния кантар (реших да се водя само по него) Сега месец и нещо по-късно вече съм 66. Не може да се каже, че карам трета по устав .Нишестени ям от дъжд на вятър,  гала вечери правя още по-рядко. Просто сякаш всичко, което ми е разрешено да ям в трета ми е достатъчно. Всекидневно обаче прекалявам с кашкавала или сиренето. Често прекалявам и с плода. Всичко останало обаче си спазвам – ям си триците, щото май се пристрастих към тях; ям си пълнозърнестия хляб, който си правя аз; и задължително един ден в седмицата правя само на чисти протеини. Не съм си определила точен ден. Ей така, от вечерта си решавам,  че утре примерно ще съм на протеини.

От два -три дни ми се върти в главата да започна да правя едно сутрешно кросче за тонус, щото исках да ходя на зала, ама за сега няма как да я вместя като задължение в денонощието си.

Изглеждам все по-добре и се чуствам добре. Обаче странно как човек с всеки свален килограм започва да става все по-критичен и по-взискателен  към себе си .Преди като бях към 90 кила  изобщо не се замислях за това  как изглеждам,  че и се харесвах дявол да го вземе. 

Ох, разсеях се за секунда и сега не мога да продължа, а исках да си изпиша всичко, което имаше за писане.

Явно  няма да е днес…

Цветя от нажелатинен плат

Най-накрая ми остана време да пробвам тази идея, която прочетох в  интересния блог на  Надя.

Дълго време отлагах, отлагах, защото според мен тези цветя могат да се приложат главно в скрапбуукинга, който в България е изключително слабо познат и развит.  Много съм мислила защо е така и стигнах до извода, че най-важната причина за слабото развитие на скрапбуукинга е липсата на подходящи  материали. Четейки навремето момичетата от bg-mamma  ми стана ясно, че си поръчват материалите от e-bay или от сайтове, които са специализирани в продаждабата на материали за скрапбуукинг.

Всъщност какво е скрапбуукинг?

„Scrap“  от английски „отпадъци“ , поне според моя милост, която не изпъква с кой знае какви знания по този език  и „booking“ – “ книжки“. Тоест правене на книжки от отпадъци. Но тези книжки не са какви да е, а такива, които запазват за бъдещите поколения различни спомени, а именно най-често снимки. С две думи правене на албуми от отпадъци. На пръв поглед звучи така. На втори поглед обаче, и като се разрови човек из нета,  става ясно,  че не е баш така. Защо? Най-важното условие за материалите за скрапбуукинг е  те са acid  free, тоест да не съдържат киселина, която с течение на времето разяжда   хартията. Нещо, което в България не съм срещала. Разбира се, че могат да се използват и подръчни материали, които да заменят специализираните,  но  същността на acid free материалите е, че с годините не увреждат цветовете на снимките и хартията, на която са отпечатани  те. В крайна сметка, нали идеята е именно такава –  тези албуми да останат за много поколения след нас,  без да променят вида  и качеството си.

Но сега нямам намерение да пиша подробно за това що е то скрапбуукинг , защото всеки, който се интересува би могъл да пусне едно търсене в чичко Гугъл и да се образова сам на тази тема. Един съвет към тези, които ще потърсят:  Изпишете scrapbooking, а не скрапбуукинг, защото при изписването на думата на български ще ви излезе много малко инфо.  Всъщност, опитайте и с двата варианта и ще видите за какво говоря.

 И така, да преминем към цветята от нажелатинен плат.

В своя блог Надя е обяснила подробно стъпка по стъпка   как точно стават тези цветя. Разбирам, че някои хора не разбират и бъкел от руски, но аз съм от онова поколение, което го изучаваше в училище задължително, за което сега много се радвам. За това ще преведа на нашенски как точно става работата. 

Предварително правя уговорката, че аз не работих с желатина по начина, описан от Надя, а си го разтворих по моя традиционен начин   с помощта на микровълновата. Ако някой иска, ще преведа дословно и начинът на  работа с желатин на Надя. 

Значи,  наливате вода в купичка или в чашка, но според мен в купичка е по-удобно, после сами ще разберете защо. Загрявате водата в микровълновата. Не е нужно водата да ври. Просто трябва да е топличка. Дори не гореща. След като извадите водата от микровълновата, проверете  дали можете да потопите пръст в нея и да го задържите около минута. Ако не можете, ще трябва да изчакате докато водата поизстине. Това е наложително, защото при много гореща вода желатина губи желиращите си свойства и няма да ви свърши работа за нужната цел.

След като водата е поизстинала, изсипете желатина в нея и оставете да набъбне, като от време на време разбърквате, докато желатина се разстопи.

Опънете плата, който ще желатинирате на хоризонтална повърхност, като е добре под него да има например мушама. Аз мушама нямам и го опънах на незастелена с нищо маса. След това с широка четка  (а Надя пише, че може и с четка за зъби)  нанесете желатиновият разтвор върху плата, докато покриете цялото парче плат.

Окачете плата да изсъхне .След пълното му  изсъхване  го изгладете.

Плата е готов за работа.

От тук насетне можете да развихрите фантазията си.

Можете да работите листенце по листенце, както е работила  Надя ; а можете и да ползвате готови шаблони, както работих аз. Готовите шаблони съм си сваляла от нета и за съжаление нямам спомен от къде, но въпреки това  ще ги пусна тук, за да може да ги ползвате ако желаете.

втори варианттрети вариантчетвърти вариантпети вариантпърви вариант

Използването на шаблоните е лесна работа. Просто изрежете  шаблона,  който сте избрали  и го наложете върху нажелатиненият плат. Очертайте с акварелен молив и изрежете по очертанията, после сгънете по указания начин,  тоест,  където пише  „сгиб“  значи се сгъва.  Може да не се получи от първия път, но ви гарантирам, че след няколко опита ще сте ненадминати. Съветвам ви да опитате няколко пъти с обикновена принтерна хартия. Може да се наложи да увеличите или намалите шаблона. Това можете да направите с някоя от програмите за обработване на изображения.

След като сте  сгънали  шаблона, с влажна клечка за уши минете по краищата, където има остатъци от акварелния молив, за да се получи ефект на състаряване.

Готовите цветя можете да декорирате с различни копчета или мъниста.

Ако плата е по-плътен може да се получат много оригинални брошки,  с  които да освежите поомръзнали ви вече дрехи.

А ето и моите цветя, направени по този начин. Е, само два вида са, но това е само началото!

вторият видпървият вид

Шест месеца и малко срам

 Вчера станаха шест месеца откакто съм започнала да се храня според режима на Дюкан. Като резултат не знам колко килограма съм свалила, защото откакто си купих електронния кантар се обърках тотално.

От близо два месеца карам по инерция 5/5  и не виждам никакъв резултат в свалянето. Играят едни два килограма нагоре-надолу и се люшкам между 67-69 (електронни)  и 65-63  (механични). Трябваше още в началото на режима да си меря и обиколките, но аз така и не го направих. Сега, поради    колебливите показания на кантара,  и поради това, че не си меря обиколките нямам идея свалям ли или не.

Струва ми се, че  на обиколки свалям, но не мога да бъда категорична, защото може би виждам това, което ми се иска да видя, а не това, което е в действителност.

Ентусиазмът ми нещо взе да зачезва, а мотивацията ми отдавна отиде по дяволите. Остана ми единствено страхът. Страхът, че ако хапна нещо, което е извън режима, на другия ден ще се събудя  на старите си килограми. Страхът, че всичките свалени килограми са само сън и ако някой ме ощипе,  в огледалото ще бъда същата, като преди започването на режима. Само страхът за сега ме възпираше да изям някаква храна, която не е позволена във втора фаза. Страхът беше последната преграда. Беше като плъх, хванат в капан. Разхождаше се из капана и блъскайки се в стените му напомняше за себе си. Но стоеше вътре.

Снощи плъхът излезе. Просто напусна капана.

И аз се насвятках здраво с хляб и кашкавал.

Днес не се събудих на старите килограми. Не се чувствам виновна, нито дебела. Нито пък съжалявам.

Просто съм объркана. Не знам какво да правя. Да продължа ли с втора фаза или вече да скачам в трета. Макар че  се чудя защо да бързам да минавам в трета като няма кой знае колко по-различни неща за ядене, отколкото във втора. Струва ли си заради сиренето и кашкавалът   (които ужасно, ама ужасно  ми липсват) да минавам в трета, без да съм постигнала целта си. Не знам, но  това двумесечно задържане много ме демотивира и обезсърчава.

Лепнала съм и някакъв вирус явно или съм настинала, защото от два дни съм със зверско разстройство. И интересното е, че вместо  от него да свалям, аз качвам. И това още повече ме обезсърчава и изнервя.

Днес започвам ПЗ дни. Идея си нямам как ще се отразят на стомаха ми при гореописаното положение, но не мога да продължа с протеиновите дни, защото ще ми се съберат повече от пет, а не бива. Към края на ПЗ дните ще реша какво да правя  и как да продължа режима.

 Дотогава  благодаря на всички, които биха си дали труда  да ме окуражат. Имам нужда.

Крем с моркови

  Мислих, мислих какво да си направя за десерт онзи ден и накрая се спрях на Морковената имитация  на Дорчестър. Но, тъй като си мислех, че няма нужда да си разпечатвам рецептата, а мога да я сготвя и по спомени,  без да искам се получи нова рецепта.( Изобщо как можах да си помисля, че ще успея да се справя по спомени, при положение, че вече почти половин година съм дюканка, а всеизвестно е, че дюканците не могат да мислят, защото  от липсата на въглехидрати атрофира мозъка им :mrgreen:  според  сите диетолози в нашата мила родина.)

Грешка номер едно беше, че настъргах два моркова и след това се сетих, че в нейната рецепта морковите бяха нарязани на кубчета. И от там нататък се започна с импровизациите. ;-) 

Задуших морковите  в собствен сос. Добавих около 150-200 гр. прясно мляко 0,1%  и  досварих морковите с млякото. Обаче стана нещо толкова течно, че можеше да мине за шейк с моркови и се наложи да го сгъстя с нещо. Та ето как в тенджерката се озова и едно яйце, заедно с една чаена лъжичка  царевично нишесте.

Друго, друго… Какво да добавя?! А, да!  Подсладител, разбира се  – две  супени лъжици. Ох, хайде и една ванилия за аромат… М мммм… ще стане разкошно!

Когато всичко беше готово  не ми хареса това, че белтъкът от яйцето стана на бучки, което си е съвсем в реда на нещата, само че аз обичам гладки кремчета, а не да ми се петлявят из устата някакви си парчоци от яйца.🙄  И влезе в действие новият пасатор. Пасирах до гладкост и налях в чаши. Отгоре за разкош ръснах щедро канела.  

Божествен вкус!

d0b4d18ed0bad0b0d0bd-158

Кюфтета от тиквички с извара

  Кюфтета от тиквички обожавам, но… ако някой друг ги пържи.😆  Сега обаче, нали не мога да ям пържено, реших да опитам дали ще се получи нещо ако ги опека. И  понеже днес е първият от поредицата протеиново-зеленчукови дни, смело изтичах до магазина за тиквички. Бахти и тиквичките – 3.50/кг!! :crazy:  Но преглътнах цената, защото ми се ядяха страшно много.

И така, как да ги приготвите?!

 Точни пропорции не мога да дам, защото зависи за колко човека ще ги правите.

 Аз настъргах четири тиквички и ги  изстисках. Това е важно, за да не стават воднисти кюфтетата.  Добавих четири яйца, малко сол, малко черен пипер, 5-6 супени лъжици извара  и  една супена лъжица царевично нишесте. Застелих една тава с пекарска хартия и със супена лъжица започнах да слагам върху хартията от сместта.  Пекох в предварително загрята на 200 градуса фурна. Не знам колко време се пекоха, защото не засичах, но общо взето се пекат докато потъмнеят. И друг път съм писала, че обичам тиквичките да са хрупкави и по тази причина не ги чаках много да потъмняват.

Сервирайте със сос от кисело мляко и чесън. За любителите на зелените подправки може да се добавят и копър или магданоз, или и двете. Аз ги пропуснах, защото, който ме чете редовно и внимателно знае, че точно тези две подправки в пресен вид не са долюбвани от мен.

Проста, но ужасно вкусна рецепта! 

Да ви е сладко! 

d0b4d18ed0bad0b0d0bd-151


Обърни внимание!(cc) craftsgifts

Creative Commons License.
OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Категории

Колко хора без работа има в момента на сайта

web counter

Посетиха ме от …

free counters


My blog is worth $2,258.16.
How much is your blog worth?

август 2016
M T W T F S S
« May    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.