Н*

    Заглеждах го при всяка командировка на мъжа ми. Изпивах го с поглед тайно от всички, дори и от себе си. Беше интересен, добре поддържан и със сигурност интелигентен, щом се занимаваше с това. Изглеждаше вглъбен в работата си. Толкова можех да кажа за него на пръв поглед. После идваха въпросите. Дали е женен? Има ли деца? От къде е? И какъв, какъв, по дяволите, е номерът на телефона му?!

Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне са казали китайците (май!) Появи се повод да си разменим телефоните. Тоест той  поиска моя телефон.  Командировката свърши. Всеки се прибра от където е. И започнаха телефонните разговори. Научих много неща за него, между които и това, че през цялото време, още когато ме е видял за пръв път, тайно ме е заглеждал  и е искал да се опознаем. Всеки ден се чувахме и си говорехме за всичко -децата, семейството, работата, ежедневието. Започнах да се улавям, че очаквам всяка следваща командировка, защото знаех, че само там мога да го видя. Пътят не ми тежеше както преди, нито ставането в 2.30 часа,  нищо, нищо не ми тежеше вече. На връщане към дома затварях очите си  и си го представях. Започвах от очите му. Косите, устните, ръцете, усмивката… Гласът му отекваше  в мен дълго след като се разделим. Да, бях влюбена! Давах си сметка за това, точно както си давах сметка,  че това нашето  е  невъзможно от където и да го погледнеш.

Разкъсвах се между желанието за чуждия мъж и ясното съзнание, че съм омъжена и имам прекрасен съпруг. Той не заслужава да го правя на глупак.  Не знаех какво да правя, за да устоя на изкушението. Мъчех се всячески да се откъсна от мисли по този мъж,  но това бе  трудно, тъй като продължавахме да се чуваме. Не можех да не вдигам телефона. Чуех ли да звъни онази музика, с която ми звънеше той, кръвта нахлуваше в главата ми и сърцето ми се разтуптяваше два пъти по-силно. Боже, що за глупава история?!- мислех си- Да залагам брака си и добрите отношения на карта, заради един мъж, с който нищо не можех да имам. И то  не само заради разстоянието.

Потъвах…

Накрая решението дойде от само себе си. Командировките престанаха. Телефонните разговори продължиха известно време след това.  После се разредиха. И накрая съвсем спряха.

И до днес имам номерът на телефона му.  Понякога се сещам за него и се чудя дали да не му се обадя, но се въздържам. Той също има моя телефон, сигурна съм в това. Но не се обажда. Не съм сигурна, че искам да се обади. Страх ме е, че всичко ще започне отначало, а не знам къде би могло да свърши.

Веднъж го сънувах. И си помислих, че може би трябва все пак да му се обадя. Не посмях. Не събрах смелост. Сега съм сигурна, че постъпих правилно като не му звъннах. Какво щях да му кажа? Какво очаквах да чуя?  Какво очаквах да се случи?

Сега, от позицията на времето, си мисля, че това преживяване ме накара да разбера колко обичам съпруга си и че не съм вече онази, същата, която драпаше на всяка цена да получи това, което иска.

Всичко приключи така както и започна -неочаквано. Ей така- без секс, без срещи, без една целувка дори! Платонично.И безболезнено за всички. 

Понякога се питам какво ли щеше да стане ако разговорите бяха продължили.

Май не искам да знам отговора…

0 Responses to “Н*”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




Обърни внимание!(cc) craftsgifts

Creative Commons License.
OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Категории

Колко хора без работа има в момента на сайта

web counter

Посетиха ме от …

free counters


My blog is worth $2,258.16.
How much is your blog worth?

юли 2008
M T W T F S S
« Юни   Авг »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

%d bloggers like this: