Архив за септември, 2008

Честит рожден ден, госпожо Стоева!

                  Бъдете здрава, щастлива, спокойна и обичана!

Суфле с извара

                                                                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

Необходими продукти:

6 супени лъжици царевично нишесте;

250-300 мл. студено прясно мляко 0,1 %;

5 големи яйца;

150 гр. обезмаслена извара;

1 к. л. черен пипер;

1/2  чаена лъжичка сол;

3 ч. л. настърган лук;

Начин на приготвяне:

 Загрейте фурната до 200  градуса. Пригответе шест формички, в които ще печете суфлето. (Аз го пекох в една голяма, защото, както и друг път съм казвала, ме мързи. Една съдинка се мие по-лесно и бързо от шест, нали?!) 🙂

Пригответе сос бешамел от нишестето и прясното мляко. Тоест разбъркайте ги заедно и кипнете на котлона. Бъркайте, за да се сгъсти. След сгъстяването се подправя със солта и черния пипер.

Разбийте яйцата с вилица,  отделно от соса, но заедно с изварата и настъргания лук. Към охладения сос добавете яйчената смес. Разпределете във формички, които предварително сте намокрили. (В оригинал би трябвало да са намазани с масло, ама…) Печете 20-30 минути. Оставете суфлето хубаво да се надигне и да хване златиста коричка. След изпичането спада, но пак си остава пухкаво и ефирно.

Най-вкусно е ако се сервира топло.

На вкус е страхотно!!

Мляс!!!!

Забележка: Поради голямото количество царевично нишесте  суфлето не е за един ден!

 

Да приютим ключовете!

 Имали сте сигурно такива моменти,  в които се претрепвате да си търсите ключовете когато тръгвате нанякъде. Сигурни сте, че сте ги оставили на определено място, но пустите ключове липсват там. Търсите на друго място, на което се е случвало да ги захвърлите, но и там ги няма. Закъснявате за важна среща, а паметта  ви играе номера.

Ето го решението на проблема – къщичка за ключове. Закачате я някъде, близо до входната врата и влизайки у дома ще закачите ключовете си на нея. Излизайки ,ще знаете къде да ги намерите.

 Удобно, практично, красиво и стилно!! И най-важното е, че може да се изработи в цветове, каквито пожелаете.

Тази специално е в розово-синя гама, защото клиентката си я поръча такава, за да й пасва на цветовете в коридора.

Новата класна стая на дъщеря ми

    Както вече споменах, тази учебна година дъщеря ми е в ново училище-ОУ „св. Княз Борис I“, гр. Бургас.

За разлика, обаче, от старото училище, в което родителите бяха едва ли не длъжни да купуват разни работи (то не бяха чинове, то не бяха врати, то не бяха инструменти,  то не бяха чудеса! Ние ги заварихме, но аз знам със 100 % сигурност, че са купувани от родители) тук, в новото училище на родителите не се гледа като на потенциални спонсори на разни директорски хрумки. Училищното ръководство на ОУ „св. Княз Борис I“ разчита почти само на проекти, които да спечели, за да подобри базата на училището. Постоянно пишат проекти  и се бутат (в най-добрия смисъл на думата) къде ли не, с единствената идея да направят училището едно по-добро място за пребиваване. Тази година са спечелили проект, благодарение на което училището посрещна учебната 2008/2009 с нова дограма, което е чудесно!!

За никого не е тайна в какво състояние  е базата в българското училище. Стари чинове, на които сме се изучили и аз, и вие и много други преди, а и след нас. (Е, зависи кой набор сте все пак, де!) Скапана дограма, от която  вятъра си подвява най-спокойно и влиза неканен в класните стаи, за да събира безплатни знания. Стари гардероби и шкафчета, които всички ние помним от нашето училищно време. Столове, които са толкова изгнили, че ако седне някой по-тежък на тях се цепят през средата. Врати, върху които е наслагвана боя с годините, и които въпреки това изглеждат ужасно. Дървени ламперии, които са толкова грозно олющени, че създават впечатление за училище от някое гето от тези по американските филми. Ужасни радиатори, боядисвани по амнайсет пъти, които се лющят. Учителски бюра от Татово време, които са пред разпад…

Новата стая, в която настаниха класът на дъщеря ми не се отличаваше  с нищо от гореописаното положение. Не можехме да оставим нещата така. Искаме на децата да им е хубаво и да ходят на училище с удоволствие. Ето защо събрахме пари и решихме да направим каквото можем, за да подобрим поне малко интериора. Държа дебело да подчертая, че НИКОЙ, ама наистина НИКОЙ не ни е карал да го правим. Всичко, което направихме и ще направим беше по наше желание и с ясното съзнание, че е безвъзмездно.

Съжалявам, че не снимах стаята във вида, в който я видяхме за пръв път. То не ми и мина през акъла, защото бях потресена. Но поне мога да ви покажа какво се получи след родитело-учителската намеса:

бюрото и компютъра

бюрото и компютъра

 

обновените шкафчета, декорирани със самозалепващо фолио

обновените шкафчета, декорирани със самозалепващо фолио

 

ъгълчето за закачане на дрехите

ъгълчето за закачане на дрехите

изглед на шкафчетата от входната врата

изглед на шкафчетата от входната врата

старият "нов" гардероб, в който госпожа Стоева да прибира разни неща.

старият "нов" гардероб

част от гардероба, учебно табло, и част от едни стенни... хм, шкафчета.

част от гардероба, учебно табло, и част от едни стенни... хм, шкафчета.

гореспоменатите шкафчета

гореспоменатите шкафчета

детайл от стенните безумия на някой комунистически дизайнер

детайл от стенните безумия на някой комунистически дизайнер

Ето и всички дизайнерски безумия, снимани  в перспектива.

Ето и всички дизайнерски безумия, снимани в перспектива.

Ето част от  това, което  вижда госпожа Стоева когато застане на бюрото си.

Ето част от това, което вижда госпожа Стоева когато застане на бюрото си.

За къде сме без часовник, който да отмерва коко време остава до така желаното и чакано от всички ученици междучасие?!

За къде сме без часовник, който да отмерва колко време остава до така желаното и чакано от всички ученици междучасие?!

На някои снимки се вижда, че и радиаторите са боядисани с любезното съдействие на госпожа Стоева и майката на Соня, тоест аз. 😉

Не казвам, че няма какво да се направи още. Но, като за начало, стаята стана коренно различна от това, което заварихме. Когато занесем още  малко цветя и довършим някои дребни неща ще стане едно наистина добро място, в което децата ни да се учат.

Крем „Събуди се“

  Необходими продукти:             

 1 кофичка кисело мляко 0,1 %

3 супени лъжици царевично нишесте

1 супена лъжица течен подсладител

1 ванилия

1 чаена лъжичка нес-кафе   (може и без него, аз го сложих, за да придаде малко цвят на крема. Пък и заради кафето името на крема е такова.)

Начин на приготвяне:

 Изсипете киселото мляко в тенджерка (или касерола) заедно с нишестето, ванилията и подсладителя.

Сложете на огъня и бъркайте постоянно  докато се сгъсти, трябва да стане малко по-гъсто от боза.

Ако ще слагате кафе, можете да го добавите по всяко време-в началото; докато кремът се вари, или след като е готов. Разбъркайте, налейте в чаши.

Охладете и сервирайте!

крем от кисело мляко

крем от кисело мляко

изглед отгоре

изглед отгоре

Карфиол с гъби на фурна

   Днес се сетих за това вкусно ястие и мислех да си го направя, тъй като сега съм в ПЗ дни, но на магазина нямаше гъби, та отложих тази идея за някой друг път.

Въпреки че няма да мога да постна снимка, реших да споделя рецептата за някой, който желае да си я приготви.

Необходими продукти:

(не мога да дам с точност количеството, защото зависи от това колко хора ще ядат от яденето)

-карфиол;

-пресни гъби печурки или сърнели;

-прясно мляко  0,1 %;

1-2 супени лъжици царевично нишесте;

-яйца;

– 1 малка глава лук;

  (В оригиналната рецепта има и други продукти, но тъй като те не са режимни няма да ги споменавам)

Начин на приготвяне:

 Карфиолът се накъсва на розички и се сварява. Гъбите се задушават заедно с лука. След като се задушат се слага царевичното нишесте да се позапържи като непрекъснато се разбърква. Налива се част от прясното мляко  (една част си отделете)  и се подправя с черен пипер и малко сол. Карфиолът се отцежда и се изсипва в подходящ съд. Върху него се изсипват гъбите и се разпределят равномерно. Предварително се разбиват яйцата с малко от прясното  мляко  (онази част, която си отделихте) С така приготвената заливка се залива ястието и се пече във фурна докато се зачерви.

Да ви е сладко!

Когато го приготвя ще постна снимка.

Морковена феерия с мляко

  Всички знаят онзи виц за зайчето, което влетяло  в горската  сладкарница и попитало запъхтяно:

-Извинете, имате ли торта от моркови?

-Не -казала Мецана

На следващия ден  същото се повторило. На по-следващия също. На Мецана й писнало и решила да зареди торта с моркови. И така, на другия ден влетял Зайко и попитал:

-Извинете, имате ли торта с моркови?

-Да, имаме -отговорила Мецана доволна, че този път го е затапила.

– Нали е много гадна?! -казал Зайо и изчезнал със скоростта на бит педераст.

  Вдъхновена от този виц,  а също и от рецептата на Дорчестър  днес реших да си направя и аз нещо сладко с моркови.

Трябва да призная, че идеята изобщо не ми се виждаше добра, защото не  обичам морковите  варени. Обичам  да ги хрупам сурови. Въпреки това реших, че ще опитам, но малко модифицирах рецептата на Дорчестър, защото идеята да стоя на котлона и да бъркам никак не ме привличаше. В моята кухня фурната е на почит. 

И така, изтичах до магазина да си купя  1/2 кило моркови  и прясно мляко 0,1 % .Нарязах морковите на колелца, квадратчета и въобще всякакви разнообразни геометрични форми. (Обичам геометрията когато е в чинията ми) Сложих морковите да се варят. Когато се свариха оставих настрана да изстинат, а през това време разбих 3 яйца и около 400 гр. прясно мляко 0,1 % с две супени лъжици подсладител и една ванилия. След като морковите изстинаха  ги сложих в тавичка и ги залях с млечно-яйчената смес и ги бутнах във фурната да се пекат.  Не знам колко време се пекоха, горе-долу да се зачервят отгоре хубаво.

Резултатът:

десерт с моркови на фурна

десерт с моркови на фурна

P.S. Важно е да отбележа, че изобщо не е гадно, както казва Зайо във вица. Дори напротив -вкусно е!

Дори и за човек, който не обича варени моркови!


Обърни внимание!(cc) craftsgifts

Creative Commons License.
OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Категории

Колко хора без работа има в момента на сайта

web counter

Посетиха ме от …

free counters


My blog is worth $2,258.16.
How much is your blog worth?

септември 2008
П В С Ч П С Н
« Авг   Окт »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930