За това как не бива да си мълчим или за един наритан директорски задник

  И ето, че както всички родители дойде и моят ред да избирам училище, в което да запиша дъщеря ми. В близост до нас има три училища, което затрудняваше в голяма степен избора ми. Бях се спряла на „св. Княз Борис I“. Харесва ми това училище и мястото, на което се намира. След кратка консултация с учителките от детската градина  се оказа, обаче, че в ОУ „Любен Каравелов“  работи госпожа Величка Стоева, която била невероятен учител и човек. Мислих, мислих и реших, че ще се доверя на госпожите от детската градина и ще запиша детето си в  ОУ „Любен Каравелов“,  в класа на госпожа Стоева. Речено -сторено. И така, през учебната 2007/2008 дъщеря ми тръгна в първи клас. Започна учителската стачка и нямахме много време и възможност да се опознаем с госпожа Стоева, но дъщеря ми я обожаваше и всеки ден питаше кога ще ходят на училище, за да се види с госпожата и съучениците си. След приключването на стачката всичко се върна в нормалното си русло и госпожата се погрижи да наваксат пропуснатия през време на стачката материал. Детето ми ходеше на училище с удоволствие и усвояваше материала с лекота  и интерес.  Учебната година се изниза неусетно. Дойде време за ваканция и безгрижни игри.

Беше през една топла юнска вечер когато телефонът ми иззвъня. Обаждаше се майка на бивш възпитаник на госпожа Стоева. Това, което ми каза ми подкоси краката. Заради делегираните бюджети и поради малък брой подадени молби за новата учебна година  Анета Димова  (директорката  на „Любен Каравелов“) трябвало да направи съкращения. И въпросната директорка решила, че ще съкрати госпожа Стоева, а на нейно място ще дойде някоя си госпожа Евгения Попович, защото последната била с висше образование, а Стоева – с полувисше. Затворих телефона и в главата ми се блъскаха хиляди въпроси и гняв. Разбира се, не биваше да оставяме нещата така. Още същата вечер се свързах с всички родители и на другия ден отидохме в кабинета на Димова, за да изразим несъгласието си с нейното решение. Тя ни уверяваше, че ако зависело от нея щяла да остави госпожа Стоева,  но видиш ли, Кодекса на труда и законът я принуждавали  да съкрати Стоева, а да задържи Попович. (Което не  беше съвсем вярно, както се оказа по-късно.) Написахме декларация, че ако госпожа Стоева си отиде нашите деца си отиват от това училище заедно с нея. Декларацията беше входирана в Регионалния инспекторат на МОН в Бургас; в КТ „Подкрепа“ и в Община Бургас, отдел „Образование и култура“. Разбира се, и един екземпляр остана в училището.  

Анета Димова ни увери, че на следващия ден можем да присъстваме на педагогическия съвет, за да изразим несъгласието си пред целия колектив.

На следващия ден отидохме на съвета, което било абсолютно недопустимо, се разбра после, и Димова, за да прикрие, че е нарушила съвета е пуснала докладна за извънредно заседание.

Изразихме несъгласието си пред всички и категорично заявихме, че за нас госпожа Величка Стоева е институцията „Любен Каравелов“ и че нашите деца са в това училище точно заради нея.

Димова ни заяви, че нищо не зависело от нея. Лъжа, разбира се, защото тя е работодателя, а не някой друг, и ни изпрати в Регионалния инспекторат. Като явно си е мислела, че няма да отидем. Грабнахме се всички родители и отидохме в Инспектората. Охраната искаше да излъчим представители, които да влязат при госпожа Таня Борисова, но ние бяхме решени, че ще влезем всички. Накрая той ни пусна и ни упъти в коя стая е госпожа Таня Борисова. Същата госпожа ни прие сърдечно. Спокойно, усмихнато и мило ни обясни, че можем да прибегнем до преместване на  класа в друго училище заедно с госпожа Стоева,  ако Димова не преосмисли решението си.  Проведе един разговор с Димова по телефона като последната се държа изключително нагло и накрая дори си позволи да затвори телефона в яда си.

Бяхме направили всичко възможно. Оставаше ни да чакаме какво ще реши Димова. След седмица ни извикаха, за да ни дадат отговор. Димова беше решила да остави Стоева, а да съкрати Попович. Но ако Попович заведе дело, да я възстанови на работа. Бях убедена, че Попович ще заведе дело под давление на Димова, която лансирала учителки, които продават  Рейнбоу,  тъй като самата тя  била дистрибутор на въпросната марка  прескъпи прахосмукачки.

Изкарахме остатъка от лятото спокойно, чувайки се от време на време с госпожа Стоева.

Дойде септември.

 С гръм и трясък!!

На 01.09 ми се обади госпожа Стоева и ме информира, че сме отново в изходно положение и може да започнем учебната година с Попович като класен ръководител. Реагирахме бързо. Събрахме се всички родители  и този път бяхме категорични, че няма да губим време да разговаряме с Димова, а направо ще действаме, за да преместим класа заедно с госпожата в друго училище. Решихме, че това училище ще е „св. Княз Борис I“. На следващия ден  отидохме да разговаряме с директорката на въпросното училище, госпожа Галина Жишева. Обяснихме й накратко ситуацията и тя каза, че ще се консултира с Таня Борисова и ще ни даде отговор. След два часа се обади и каза, че всичко, което трябва да направим е да пуснем индивидуални молби и заедно с документ, че децата ни са отписани от „Любен Каравелов“ да ги занесем в канцеларията на училището. На 03.09 всички отидохме и отписахме децата си от „Любен Каравелов“. Целият клас. Госпожа Стоева беше подала заявление за напускане без предизвестие  още предния ден и беше освободена от работа. Подадохме молбите за записване на децата ни в „св. Княз Борис I“ и сега спокойно очакваме новата учебна година.

Анета Димова  и колективът на „Любен Каравелов“ останаха с пръст в уста. Разбира се, имаше и учители, които дойдоха да ни поздравят за постъпката ни, но техните имена няма да споменавам, за да си нямат неприятности. Когато (пиша „когато“, а не „ако“, защото съм сигурна,че това ще стане.) Димова бъде махната от директорския пост   ще благодаря поименно на въпросните учители.

Евгения Попович отново остана без клас и ще бъде освободена от работа, надявам се. Жалко за  учениците й ако продължи да работи като учителка където и да било.