Архив за октомври, 2008

Солени мини курабийки с босилек

    

 

 Трябваше да оползотворя белтъка, който ми остана от яйцето, с което  застроих спаначената супа

От няколко дни ми се ядат някакви хрупкави такива боклучета и сега се залових с останалия белтък да се опитам да направя нещо от тоя сорт. Признавам си, че не станаха  хрупкави, но може като престоят до утре да станат поне по-твърди.

Необходими продукти:

– 1 белтък

– 1/2 бакпулвер

– щипка сол

– 1/2 опаковка „Екскуиза“ 0,2 %

– две – три щипки босилек

– 1 супена лъжица кисело мляко 0,1 %

– 6 супени лъжици фини овесени трици или едри, но предварително смлени

Начин на приготвяне:

 Разбийте белтъка на сняг. Добавете солта, бакпулвера, босилека, „Екскуизата“ и киселото мляко. Разбъркайте добре и добавете овесените трици.

Поради щото нямам шприц, пригодих една полиетиленова торбичка за такъв. Напълних в нея получената смес, отрязах едното ъгълче   и „шприцовах“ върху хартия за печене. Излязоха 24 броя. Значи по 12 на ден.

Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна, около 15-20 минути.

Шоколадов крем

  Обзел ме е готварски ентусиазъм днес, та си направих и десерт за близките шест дни.

Кремчето не е моя измишльотина, а е от книгата  с рецептите. Там е дадено за 4 човека, обаче на мен  ми излязоха 6 порции. Може би във Франция ядат по-големи порции или пък яйцата им са по-малки от нашите, не знам.

Необходими продукти:

– 4 яйца

– 4 супени лъжици течен подсладител

– 4 супени лъжици какао

– 1/2 чаена лъжичка канела (в  книгата са дадени 4 щипки, ама аз сложих повече, защото обичам този аромат)

– 20 капки шоколадова есенция (в книгата е  ванилова есенция, но аз реших да я заменя)

– 400 мл. прясно мляко 0,1 %

 Начин на приготвяне:

Възварете млякото заедно с  канелата и есенцията. Добавете какото и подсладителя. Оставете да изстине. Разбийте яйцата и добавете хладкото мляко. Налейте сместа във форми. Сложете ги да се пекат в средно силна фурна, на водна баня за около 15 минути.

Забележка:

Аз, нали съм си мързел, просто бухнах всичко в една купа и го разбих с миксер. Налях в дуралексови чашки и пъхнах във фурната. Според мен 15 минути са малко за печене, та го пекох около 30. Преди да извадя  от фурната още се тресяха, но като изстинаха се постегнаха – нещо като нашенския крем карамел. Може би защото не спазих последователността на добавяне на продуктите, кремчето стана на пластове като какаото се утаи на дъното.  Следващия път ще опитам да го направя както си е по рецепта, ако надвия мързела си.

Спаначена супа

 

ПЗ дни  ура, ура, ура!!

  Оврътнях за спанак през изминалите пет протенови дни. Едва дочаках да дойдат ПЗ дните, за да си спретна една спаначена супичка. И, макар че няма мазнина и ориз,  стана просто вълшебна! Пък и как няма! Като си набивал пет дни само мръвка, всичко със зеленчуци ти се вижда вълшебно.  :mrgreen: 

Не вярвам някой да не знае как се прави спаначена супа за това и няма да пиша начинът на приготвяне. Но ако все пак има такива, които не знаят, нека да свирнат ще им постна рецептата.  😉

EDIT:

Специално за Бърди  начинът на приготвяне:

Спанакът се изчиства от коренчетата или аз поне само тях му махам. Попарва се и след като изстине се нарязва на дребно. Една връзка пресен лук или една глава стар, се нарязват  на дребно и се задушават в малко вода. Със зелен лук става по-хубаво, поне според мен. След като лукът е задушен, наливате вода колкото желаете  и пускате вътре нарязаният спанак.  Оставяте да заври и да покъкри около пет минути. Застройвате с един жълтък и малко кисело мляко 0,1 %. По желание, за да стане малко по-гъстичка, можете да добавите в застройката една супена лъжица царевично нишесте.

Уф, подправките щях да забравя – червен пипер, черен пипер и сол.

Аз моркови не слагам в тази супа, но вие можете да добавите ако желаете.

„Пияни“ пилешки дробчета

 Тази рецепта знам от майка ми и е най-предпочитания от мен начин за приготвяне на дробчета. Никога и никъде не съм яла по-вкусни дробчета от тези, приготвени по този начин. В оригинала има и мазнина естествено, но аз гарантирам, че и без нея са си пак толкова вкусни.

 Необходими продукти:

– 1 кг. пилешки дробчета

– 1 водна чаша червено вино

– 1/2 водна чаша вода

– сол

– червен пипер

– черен пипер

– чубрица

Важно е подправките да са точно такива, иначе вкусът не е същия.  😉

Начин на приготвяне:

 Измийте дробчетата и ги сложете в съда, в който ще ги печете. Подправете със солта и останалите подправки. Залейте с виното и водата. Пъхнете във фурната и печете докато течността почти се изпари.

Разбърквайте от време на време  много внимателно, за да не се натрошат дробчетата.

Извадете и сервирайте. По желание накълцайте  отгоре пресен  мадганоз.

Идеално мезе за бира и за вино за недюканстващите.

Разведен(а) = второкачествен(а) ?!

 Повод да напиша това е случайната ми среща с майката на един мой съученик.

След дежурните „Как си, що си? Работиш ли? Къде?“ дойде ред и на децата. Разказах накратко (ако въобще мога да бъда кратка) за моите и на свой ред попитах за съученика ми. Лицето на майка му помръкна.

– Ох, не питай! – казва ми тя.

 И аз започвам да рисувам страшни апокалиптични картини в главата си. Всички майки си представят винаги най-лошото. Жената продължава:

– Хванал се е с една жена…

  И преди да успея да се зарадвам гласно, тя допълва:

–  Разведена!

 Тук започна да плаче. Аз вече съжалих за въпроса си, но въпреки това се взимам в ръце и казвам:

– Добре, де и какво от това, че е разведена?! Разбират ли се двамата?

– Да –  казва тя

– Той щастлив ли е?

– Да.

– А какъв е тогава проблемът? – недоумявам аз.

– Ами, нали ти казвам.  Разведена е.

  Такаааа… Разведена била. А сега, де!

Познавам много разведени хора, някои от тях дори са ми приятели. (О, ужас! с какви хора дружа) и никога, ама никога не съм гледала на тях като хора второ качество. Да, знам, че аз преценям от друга страна, а не като майка, но след разговора с майката на съученика ми се замислих. Ако моите деца един ден имат връзка с разведен(а) как бих реагирала? Ами никак! Първо, защото живота си е на децата и какво и с кого ще правят си е техен избор. Второ, защото ако децата ми са здрави щастливи и се чувстват добре какво повече бих могла да искам? 

Освен това,  за да се разведе един човек значи нещо не е вървяло както трябва между него и партньорът му. Това изобщо не означава, че точно този човек не е стока и че развода е бил заради него самия. За един развод според мен винаги имат вина и двамата партньори. Тук отварям скоба, за да поясня, че изключвам случаите, в които е намесен алкохол и психически или физически тормоз. Затварям скобата.  

Но пък не винаги трябва да се търси вина у някого. Жив пример за мен са наши семейни приятели, които живяха заедно 4-5 години отгледаха две деца и най-неочаквано се разведоха. Да, ама въпреки това се налага да се виждат и се разбират чудесно. Нито той плюе по неин адрес, нито тя -по негов, както и би трябвало да бъде според мен.  Просто несходство в характерите казват и двамата.  А и двамата са прекрасни хора и много самоотвержени приятели.

 Защо семейният статус е мерило за качествата на човека? Дали защото години наред по време на комунизма ни се натрапваше, че семейството е градивната единица на обществото и че разведените  са дамгосани. Защо  етикет „разведен(а)“ автоматично означава некачествен?

Лично за мен много по-лошо когато нещо в семейството не върви  никой от двамата да не направи нещо, за да промени нещата. И да си живеят в караници, недомлъвки, сумтене, викове, недоверие или абсолютно безхаберие един за друг. Най-малкото заради децата. Най-малкото защото за децата не е никак здравословно да растат в такава „мила“ семейна среда. Не разбирам хората, които не се развеждат заради децата си. Децата растат и идва ден, в който всяко от тях  поема своя път в живота. Тогава всичките тези години на търпение заради тях те осъждат на самота. Оставаш сам, въпреки че живееш с някого. Осъзнаваш, че живота  ти почти  е минал. Връщаш се назад и съжаляваш, че не си променил нищо когато е трябвало.

Вероятно се иска много смелост, за да се разведеш. И безусловната подкрепа на приятели и родители. И увереност, че ще се справиш и сам(а)  по-нататък. И сигурност, че правиш това, защото наистина трябва да го направиш, за да промениш живота си към по-добро. Хората, които са минали през бракоразводните дела нямат нужда от етикети  и укорителни погледи. Нямат нужда от упреци. Достатъчно са преживели и без околните да ги заклеймяват.

Просто ги приемете като хора, като приятели.

И не бързайте да съдите за тях само защото са разведени!

 

П.П. По всяка вероятност ще преработя това писание по някое време, тъй като препрочитайки го виждам, че не се е получило това, което исках да се получи. Не съм успяла да кажа всичко, което исках да кажа. За сега ще го оставя така.

Липси

 – липсва ми сиренето;

– и кашкавалът;

– и плодовете;

– и място в хладилника;

– и място във фризера;

– и дрехи по мярка;

– и време;

– и цици почти не ми останаха  🙄

Two months

    Неусетно изминаха два месеца откакто започнах да се храня според предписанията на Дюкан. Два месеца с минимално количество въглехидрати и мазнини!

Ако някой ми беше казал, че ще устискам толкова време щях да му се изсмея. А ето, че сега съм готова да продължа напред  докато стигна целта си.

   Свалила съм 14 килограма без да гладувам. Не е ли чудесно?! Вече си личи доста.  Изумените погледи на познатите ми ми дават крилаааа…     😆

  Имам пристъпи на лудост. Онзи ден си купих дънки. Размер L. Още в магазина бях наясно, че няма да го нося, защото е с паднала талия, а такива одежди никога не са ми били удобни.  Но удоволствието да се напъхаш  в L размер, след като дълго време си побирал телесата си  само в XXL, е несравнимо  с нищо!  8)

Дюкан набира популярност сред познати и непознати за мен хора. Мъжът ми, който е слаб като глист, пропагандира този  режим  сред негови клиенти когато стане дума за наднормено тегло. Звънят му по телефона, за да се консултират с мен. Ха!

Кожата ми е чудесна – чиста и  гладка. И дори преди да ми дойде не ми излизат онези досадни пъпки.  От  мен блика енергия. На талази. Имам чувството, че мога и да не спя, толкова енергична се усещам. Самочуствието ми е съвсем друго. И не, че преди това не съм го имала,  но сега вече е една идея по-високо. Което не значи, че ще расте правопропорционално със свалените килограми. Никога не съм била надута пуйка и нямам намерение сега точно да ставам такава.

 Повярвах в себе си и възможностите си!

 Хора, Дюкан върши чудеса!

Дали има отрицателни страни? Да, има!

  • – сметката за тока е по-висока въпреки слънчевите колектори, които монтирахме това лято. Следствие, разбира се, от кулинарните ми опити и от това, че се налага да готвя за себе си и за другите у нас отделно.
  • –  старите дрехи  са ми широки и ми стоят като харизани. Което значи, че трябва да си купя нови, за да не изглеждам като повлекана. Което от своя страна значи, че това е още едно перо в семейния бюджет. Харчлъъъък…   :mrgreen:
  • – познатите ти те гледат жално преди да разберат как си отслабнал. Вече един-два пъти ме питаха дискретно (и не толкова) дали не съм сериозно болна. Чух дори приказки, че мъжа ми е започнал ме тормози.

   Още само десет килограма докато стигна заветната цел. После идва трудното – задържането им. Трябва да помисля какво ще правя в трета фаза и да си запиша, за да не забравя. Нали според някои диетолози Дюкан води до амнезия. Разбира се, че води! Ама че съм и аз! Забравила съм всички онези боклуци, с които се тъпчех преди, ей така, между другото – солети, бисквити, шоколадови вафли, тортички, курабийки, и т.н., и т.н.

 Не съм предполагала, че човек може да се храни здравословно, но и  вкусно. Сега вече знам, че това е възможна  мисия. И инвестиция в собственото здраве.


Обърни внимание!(cc) craftsgifts

Creative Commons License.
OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Категории

Колко хора без работа има в момента на сайта

web counter

Посетиха ме от …

free counters


My blog is worth $2,258.16.
How much is your blog worth?

октомври 2008
П В С Ч П С Н
« Септ   Ноем »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031