Шест месеца и малко срам

 Вчера станаха шест месеца откакто съм започнала да се храня според режима на Дюкан. Като резултат не знам колко килограма съм свалила, защото откакто си купих електронния кантар се обърках тотално.

От близо два месеца карам по инерция 5/5  и не виждам никакъв резултат в свалянето. Играят едни два килограма нагоре-надолу и се люшкам между 67-69 (електронни)  и 65-63  (механични). Трябваше още в началото на режима да си меря и обиколките, но аз така и не го направих. Сега, поради    колебливите показания на кантара,  и поради това, че не си меря обиколките нямам идея свалям ли или не.

Струва ми се, че  на обиколки свалям, но не мога да бъда категорична, защото може би виждам това, което ми се иска да видя, а не това, което е в действителност.

Ентусиазмът ми нещо взе да зачезва, а мотивацията ми отдавна отиде по дяволите. Остана ми единствено страхът. Страхът, че ако хапна нещо, което е извън режима, на другия ден ще се събудя  на старите си килограми. Страхът, че всичките свалени килограми са само сън и ако някой ме ощипе,  в огледалото ще бъда същата, като преди започването на режима. Само страхът за сега ме възпираше да изям някаква храна, която не е позволена във втора фаза. Страхът беше последната преграда. Беше като плъх, хванат в капан. Разхождаше се из капана и блъскайки се в стените му напомняше за себе си. Но стоеше вътре.

Снощи плъхът излезе. Просто напусна капана.

И аз се насвятках здраво с хляб и кашкавал.

Днес не се събудих на старите килограми. Не се чувствам виновна, нито дебела. Нито пък съжалявам.

Просто съм объркана. Не знам какво да правя. Да продължа ли с втора фаза или вече да скачам в трета. Макар че  се чудя защо да бързам да минавам в трета като няма кой знае колко по-различни неща за ядене, отколкото във втора. Струва ли си заради сиренето и кашкавалът   (които ужасно, ама ужасно  ми липсват) да минавам в трета, без да съм постигнала целта си. Не знам, но  това двумесечно задържане много ме демотивира и обезсърчава.

Лепнала съм и някакъв вирус явно или съм настинала, защото от два дни съм със зверско разстройство. И интересното е, че вместо  от него да свалям, аз качвам. И това още повече ме обезсърчава и изнервя.

Днес започвам ПЗ дни. Идея си нямам как ще се отразят на стомаха ми при гореописаното положение, но не мога да продължа с протеиновите дни, защото ще ми се съберат повече от пет, а не бива. Към края на ПЗ дните ще реша какво да правя  и как да продължа режима.

 Дотогава  благодаря на всички, които биха си дали труда  да ме окуражат. Имам нужда.

13 Responses to “Шест месеца и малко срам”


  1. 1 Birdy февруари 19, 2009 в 1:09 pm

    Окуражавам те, много!
    Аз пуснах духа от бутилката и сега си блъскам ли блъскам главата в стената и не мога и не мога да се върна на пътя (както сигурно си се досетила от неписането ми).
    Сал ти ми остана пътеводна звезда и надежда, че мога все пак да се върна на пътя.
    Килограмите ти не са толкова много, направи си според мен трета, защото иначе ще ти е много трудно. Като ги закрепиш, ако още искаш да сваляш – пак 5/5, ама сега затвърди тези.

  2. 2 Alia февруари 22, 2009 в 4:37 pm

    И аз бързичко тук да те окуража! Че аз зарад тебе и твойте резултати започнах, тази нездравословна диета😆 . Сигурна съм, че ще се справиш и аз мисля, че ти е време да влезеш в трета. Все пак малко разнообразие, а като чета много момичета продължават да свалят в нея. Аз лично ти се възхищавам на волята, че вече 6 месеца се бориш със себе си! Но еднообразието побърква, просто ти трябва промяна, прегръдка и кураж🙂 . От мен една голяма доза!

  3. 3 craftsgifts февруари 23, 2009 в 12:43 pm

    @ Иве, досетих се аз, че си кривнала от пътя дюкански, но си мислех, че е било само временно. Изобщо не предполагах, че съвсем, съвсем, си в канавката. Моля те, вземи се в ръце, защото аз започнах режима вдъхновена от теб. Ако ме изоставиш, сигурно ще се издъня здраво.
    @ Умбрелко, радвам се, че съм те вдъхновила да започнеш. Сигурна съм, че ще устискаш докрай, а не като мен да я докараш до кривата круша.😳
    Благодаря и на двете ви за куража и подкрепата! :hug:
    Много мислих как да продължа от тук нататък и реших, че ще карам втора още малко. Все още не ме убива еднообразието. Не се чувствам готова да вляза в трета. А пък ми се иска да има едно нещо, което да докарам до края. Останаха малко кила за сваляне, искам да ги махна. Искам да успея да вляза в трета 62 кг, а пък ако свалям и в трета берекет вересин. Наистина, от време на време ме прихващат братята, но до онази вечер с хляба и кашкавала все намирах сили да се удържа. Смятам, че ще успея да устискам още малко. За себе си съм решила ако ми се доядат кашкавал и сирене неистово, да си хапвам от време на време по малко. Да, знам, че това не е Дюкан в общоприетия смисъл, но по-добре така, отколкото да изпадам в неконтролируеми пристъпи за ядене на нережимна храна.
    Повече от всичко искам да се видя с нормално за ръста ми тегло. Такава, каквато никога не съм била. Трябва да успея!

    Благодаря ви, момичета!

  4. 4 Alia февруари 23, 2009 в 3:03 pm

    Ама разбира се, че ще успееш! Добре си го решила, че като си много на зор, можеш да си хапнеш малко сирене или кашкавал, айде сега нищо толкова няма да стане. Аз съм забелязвала по-себе си, че като съм на диета и ако прегреша малко, после метаболизма ми бясно се раздвижва и почвам да свалям. Разбира се, туй не е гарантирана формула, в случая още не съм я изпробвала де. В книгата четох, че няма проблем, когато ти писне мноооого, да се мине временно на трета и после отново да се върнеш към втора.

    А дали ще издържа и аз не знам, но много ми се иска. Мисля, че този път съм се изправила срещу себе си и ще успея, а и вече въпроса не е само на външен вид и добро самочувствие, а и на здраве. Ако успея да сваля излишните килограми, се надявам най-после да си решя сериозен проблем.

    И ти не си го докарала до кривата круша, а си постигнала сериозен успех! Помисли си колко пъти до сега си свалял по няколко килограма и после нищо, а сега толкова много. Не мисли лошо за себе си🙂 .

  5. 5 craftsgifts февруари 23, 2009 в 4:15 pm

    Умбрелко, познавам се добре. Ако мина веднъж в трета фаза едва ли ще се върна отново във втора. Което от своя страна означава, че ще си остана със несвалените кила. Затова се въздържам от минаване в трета за сега. Но… кой знае докога.
    Що се отнася до метаболизма, пък… Вчера се погрижих да го задвижа, като хапнах нещо нережимно.😆 Опитах какво ли не, дано прегрешението най – накрая го раздвижи. Ако пък не го размърда, поне ще знам от какво е задържането ми, а не като преди – ям само режимни храни, пък задържам два месеца.

  6. 6 birdita февруари 23, 2009 в 4:46 pm

    Абе ти си пич, та дрънка бе🙂
    Сега като се сурнат надолу килцата, леле мале🙂
    Но наистина внимавай с нережимностите, защото и при мен се започна с малко такова, малко онакова …
    Много ми тежат проклетите П дни, просто не е истина, първия път не тежаха толкова, мамка им.
    Като усетиш какво беше тва истинска храна и ….

  7. 7 craftsgifts февруари 23, 2009 в 4:51 pm

    За щастие все още не съм се хързулнала до там, че да ми тежат П дните заради истинска храна. Виж, обаче, след ПЗ дни като минавам в П направо първия ден… света ми е крив. После се затъркулват и си минават пет, ей така! Даже като дойдат ПЗ дни не приритвам за зеленчуци. Прехода ми е труден на мен.
    Благодаря за предупреждението!!!
    Аз допълнително се грижа да се стимулирам като си раздадох всички дрехи от дебелия ми период. Дано никога не ми се наложи да си купувам отново дрехи от онази номерация!

  8. 8 Cream март 6, 2009 в 2:19 pm

    Я, горе главата! То човек ако не прегреши от време навреме не е човек :)Давай смело третата фаза. Малко повече свобода да усетиш. Пък после – с нови сили!

  9. 9 craftsgifts март 7, 2009 в 5:17 am

    Креми,
    въпреки обещанието, че ще карам още малко втора фаза, вече минах в трета. От една седмица съм третофазничка! И си много, много права, че усещам малко повече свобода. За сега си задържам постигнатото до момента, което ме радва. Надявам се някой ден да намеря сили и да се върна във втора, за да постигна първоначално поставената цел.

  10. 10 непозната, гладна за шоколад :) март 10, 2009 в 9:10 pm

    Мило,гладно за кашкавал, момиче! Не му мисли, хапни си кашкавал! Не се отслабва от диети, влюби се и… се тегли! Всеки ден ще отслабваш. Не се мъчи, или пък :който се мъчи, той ще се пъчи!малко остава! А и ще задържиш килограмите, Ще видиш! Стискам ти палци!А като си помисля, че познавам хора, които се тъпчат по цял ден и са толкова слаби…

  11. 11 craftsgifts март 11, 2009 в 6:02 am

    Да се влюбя е най-лесното нещо, което мога да направя! Всъщност, ако от влюбване се отслабваше, аз трябваше да съм слаботелесна.😆
    Ама на! Животът е несправедлив! Някои ядат на воля, не се влюбват и са слаби като пръчки; други пълнеем от въздуха. който дишаме/

    П.П. Поласкана съм от това, че точно КК е оставила коментар в блога ми!😀

  12. 12 непозната, гладна за шоколад март 11, 2009 в 11:33 am

    аз не знаех много за бон блог тона, затова надничах от храстите мълчейки . иначе, много ми е драго да чета блоговете на млади интересни жени.снощи написах, защото се тревожа за всички дюканки.съжалявам, но мисля, че не е много здравословна тази диета.защо не опитате с повече движение и някаква гимнастика.една моя любима блогърка ( аз я мисля и за приятелка) е също на тази диета и се тревожа за нея- тя прави бананови мъфинчета и ги занесе някъде, дори без да ги опита. тази проява на железен характер, заедно с ежедневното тъпчене с месо е доста опасна :))в последно време се говори за сиренето и колбасите, но никой не е споменал с какво хранят животните, които ядем. уви, тепърва ни чакат разкрития.
    сигурно ме познахне по правописната грешка, или по това, че съм гладна за шоколад :))по каквото и да е, благодаря🙂

  13. 13 craftsgifts март 11, 2009 в 1:55 pm

    Поправих правописната грешка. Даже още сутринта си мислех да я поправя, но пък реших, че може да е нарочна. Както и да е.😀
    Ами напоследък аз също се замислям за последиците от дюканстването ми за в бъдеще. Ух, ето на признах си и ми олекна!😀
    Не ми е притеснено кой знае колко, защото мислейки (все още съм способна на такова нещо:mrgreen: ) за това с какво се храним, стигнах до извода, че човек никога не може да знае какво слага в устата си, освен ако собственоръчно не го е приготвил. Тоест отгледал в градината си или в курника. За съжаление нямам възможност (пък и желание) да се занимавам с отглеждането нито на растения, нито на животни. Аз съм един консуматор. Срамно, но е така. И мързеливец.
    Последното обяснява защо до сега не съм опитвала да сваля килата със спорт. Мързи ме и това е.😳 Отделно, че никак не виждам как ще вместя час-два спорт дневно в ежедневието си. Денонощието трябва да е от поне 36 часа, за да ми стигне времето за всичко. Напоследък даже нямам време за блога, а имам толкова неща за казване.
    А блогърката с банановите мъфинчета и аз май я познавам…😀

    П.П. Пък аз не обичам шоколад.😆
    Благодаря!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




Обърни внимание!(cc) craftsgifts

Creative Commons License.
OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Категории

Колко хора без работа има в момента на сайта

web counter

Посетиха ме от …

free counters


My blog is worth $2,258.16.
How much is your blog worth?

февруари 2009
M T W T F S S
« Ян   Март »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728  

%d bloggers like this: