Чудя се, изведнъж ли  спира да ти пука или се  наслагва с времето?  Къде е границата, която не бива да прескачаме?  Да плача ли,  да се смея ли? Защото друго не ми идва на ум. 

 Объркана съм. В безизходица съм. Искаща съм, чакаща съм,   нерешителна,  несигурна… 

Сякаш онази част  от мен  умря.   Днес ли?  Или днес беше последното й дихание?

Може ли в един ден да те заболи, и да се зарадваш. Истински, от сърце. Може ли в един  ден  да видиш надежда и в същото време да я убият в теб. И защо един ти дава надежда, а друг я убива?

Дълго се питах  готова ли съм да платя цената. До днес отговорът беше уклончив, но повече клонящ към не. Не, не си струва да платя такава висока цена.

 Днес…  Днес вече знам категорично,  че си заслужава да я платя.  Безапелационно.  Днес вече знам, че ще я платя, каквото и да става след това. 

И други ще плащат.

Съжалявам, опитвах твърде дълго. 

Повече не мога.

Advertisements

2 Responses to “…”


  1. 1 Birdy април 27, 2009 в 7:54 am

    Много стряскащ пост, Натка …
    Я ела в скайпа да ти поприказвам


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




Обърни внимание!(cc) craftsgifts

Creative Commons License.
OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Категории

Колко хора без работа има в момента на сайта

web counter

Посетиха ме от …

free counters


My blog is worth $2,258.16.
How much is your blog worth?

април 2009
П В С Ч П С Н
« Март   Май »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

%d bloggers like this: