Archive for the 'Аз и другите' Category

 Чудя се, изведнъж ли  спира да ти пука или се  наслагва с времето?  Къде е границата, която не бива да прескачаме?  Да плача ли,  да се смея ли? Защото друго не ми идва на ум. 

 Объркана съм. В безизходица съм. Искаща съм, чакаща съм,   нерешителна,  несигурна… 

Сякаш онази част  от мен  умря.   Днес ли?  Или днес беше последното й дихание?

Може ли в един ден да те заболи, и да се зарадваш. Истински, от сърце. Може ли в един  ден  да видиш надежда и в същото време да я убият в теб. И защо един ти дава надежда, а друг я убива?

Дълго се питах  готова ли съм да платя цената. До днес отговорът беше уклончив, но повече клонящ към не. Не, не си струва да платя такава висока цена.

 Днес…  Днес вече знам категорично,  че си заслужава да я платя.  Безапелационно.  Днес вече знам, че ще я платя, каквото и да става след това. 

И други ще плащат.

Съжалявам, опитвах твърде дълго. 

Повече не мога.

Advertisements

Весела Коледа!

 

Весела Коледа на всички читатели  на блога!

На всички Ви пожелавам здраве,  сбъднати мечти, топлина в сърцето и светлина в душите! Уютно семейно огнище и верни приятели! 

Бъдете благословени!

Things to Do in December

1. Да изработя и изпратя коледните картички. Тази година реших, че ще изпращам традиционни картички, а не мейли.

2. Да си изпера пердетата! Не ми казвайте, че съм луда да пера пердета през декември, аз си го знам. :mrgreen:

3. Да купя подаръци за децата.

4. Да организирам рождения ден на децата ми. Пфффф!, това ми е направо… адското задължение…

5. Да си довърша започнатите проекти, за да започна новата година на чисто, а не с висяща работа.

6. Да помислим за това къде и с кого ще празнуваме Нова година.

7. Да посетя Коледния благотворителен базар , организиран  от Движение на българските майки Тази година ще съм в качеството само на клиент. За пръв път не съм изработила нищо за базара. Твърде разпиляна съм напоследък и неорганизирана. А и нямам вдъхновение да творя.

 Това са на първо четене нещата, които са най-важните. Ако се сетя още нещо, ( а то със сигурност ще има ) ще допълвам.

Update:

8. Къде ще отбележим Никулден? У нас  (с гости), у нашите,  или на заведение?

Изненадааааа!

  Ама че начало на деня!

Мислех си, че съпругът ми изобщо няма идея колко време карам с чичко Дюки, нито колко килограма съм свалила (макар, че се тегля еври дей пред очите му и възклицавам на всеослушание), но днес сутринта ме изненада. Оказа се, че е съвсем наясно, че днес правя три месеца с режима. Дори ми е купил подарък по този случай.  Сребърна гривна.

Дори преди да я видя, бях сигурна, че ще е хубава. Винаги е умеел да ми избере бижу. За разлика от парфюм. (Слънчев, моля те, не ми подарявай парфюми без аз да съм си ги избрала! 😀  )

Красота, а?!

Красота, а?!

Десетте неща, които ме карат да бъда щастлива

     Провокирана  от Бърди  и от  нейната публикация „Как да бъдем щастливи, или 10-те неща…“   най-накрая и аз се наканих да споделя моите десет неща.

   1. Децата ми

Едва ли е изненада за някой, че несъмнено, безусловно и неподлежащо на обсъждане, на първо място стоят децата. Усмивките им; искриците радост в очите им; топлият им дъх, когато се сгушат в мен; съмненията им;  несигурността им; доверието им в мен…  Това, че ги има.

2. Майка ми, баща ми и сестра ми

 Хора, които безкрайно много обичам, и които са винаги готови да ми подадат ръка, ако имам нужда. Хората, при които винаги ще намеря подкрепа,  рамо, на което да поплача и  паница манджа, ако остана гладна.

3. Съпругът ми

 Не знам дали да пиша  въобще за него. Понякога си мисля, че е добре да не пиша и да не казвам колко добре се разбираме. Нали разбирате, суеверна съм, и се страхувам, че споделяйки такова нещо ще предизвикам съдбата. Ще кажа само: „Слънчев, благодаря ти, че те има!“

4. Всеки завършен проект

 Каква радост ми носи всеки завършен проект не мога да опиша с думи. Само, който е захващал нещо и го е довеждал докрай може да ме разбере. А това, че аз го правя постоянно, ме изпълва с блаженство и доволство. Да започнеш от нищото и в края на работата ти да видиш как си изградил нещо. Ето това е страхотно усещане!

5. Да помагам на хората, винаги когато мога

 Няма значение дали хората, които търсят помощта ми са приятели, или само близки, или дори само бегли познати. Доверието, което ми гласуват когато поискат помощта ми, ме изпълва  с топло блаженство.

6. Лятото

 Лятото е моят сезон! И то не само, защото имам рожден ден тогава. Лятото е сезонът, в който върша всичко лежерно и с лекота. Не ми се налага да бързам и да цепя секундата на две, за да успея да бъда навсякъде навреме. Планирам нещата по-лесно, от който и да било друг сезон. Душата ми се отваря. Обичам топлото и морето.

7. Южната ни тераса

 Сутрешното кафе, изпито на южната тераса ми създава невероятно настроение. Зарежда ме положително за целия ден. И самата мисъл, че ставайки сутрин ми предстои да си изпия кафето на тази тераса, ме кара да стана  с удоволствие, без значение кога съм си легнала.

8. Хобито ми

 Откакто се помня обичам да изработвам какво ли не с ръцете си. Носи ми спокойствие и наслада.Също и удовлетворение.

9. Селото

 Селото, в което съм израстнала е малко.  Но спомените, които ме връщат там са големи. Детството, което прекарах там, прехвърчайки от едната баба при другата. Имах щастието и двете ми баби заедно с дядовците ми да живеят  в едно село. Имах, защото едната ми баба, заедно с дядо ми починаха. Мир на праха им!

Всяко ходене на село е като катарзис за мен. И колкото повече ходя,  толкова повече ми се ходи.

10. Десетото не е константа. И е различно във всеки един момент от живота ми. Защото постоянно се опитвам да открия нови и нови неща, които ме карат да се чувствам щастлива!

Честит рожден ден, госпожо Стоева!

                  Бъдете здрава, щастлива, спокойна и обичана!

За това как не бива да си мълчим или за един наритан директорски задник

  И ето, че както всички родители дойде и моят ред да избирам училище, в което да запиша дъщеря ми. В близост до нас има три училища, което затрудняваше в голяма степен избора ми. Бях се спряла на „св. Княз Борис I“. Харесва ми това училище и мястото, на което се намира. След кратка консултация с учителките от детската градина  се оказа, обаче, че в ОУ „Любен Каравелов“  работи госпожа Величка Стоева, която била невероятен учител и човек. Мислих, мислих и реших, че ще се доверя на госпожите от детската градина и ще запиша детето си в  ОУ „Любен Каравелов“,  в класа на госпожа Стоева. Речено -сторено. И така, през учебната 2007/2008 дъщеря ми тръгна в първи клас. Започна учителската стачка и нямахме много време и възможност да се опознаем с госпожа Стоева, но дъщеря ми я обожаваше и всеки ден питаше кога ще ходят на училище, за да се види с госпожата и съучениците си. След приключването на стачката всичко се върна в нормалното си русло и госпожата се погрижи да наваксат пропуснатия през време на стачката материал. Детето ми ходеше на училище с удоволствие и усвояваше материала с лекота  и интерес.  Учебната година се изниза неусетно. Дойде време за ваканция и безгрижни игри.

Беше през една топла юнска вечер когато телефонът ми иззвъня. Обаждаше се майка на бивш възпитаник на госпожа Стоева. Това, което ми каза ми подкоси краката. Заради делегираните бюджети и поради малък брой подадени молби за новата учебна година  Анета Димова  (директорката  на „Любен Каравелов“) трябвало да направи съкращения. И въпросната директорка решила, че ще съкрати госпожа Стоева, а на нейно място ще дойде някоя си госпожа Евгения Попович, защото последната била с висше образование, а Стоева – с полувисше. Затворих телефона и в главата ми се блъскаха хиляди въпроси и гняв. Разбира се, не биваше да оставяме нещата така. Още същата вечер се свързах с всички родители и на другия ден отидохме в кабинета на Димова, за да изразим несъгласието си с нейното решение. Тя ни уверяваше, че ако зависело от нея щяла да остави госпожа Стоева,  но видиш ли, Кодекса на труда и законът я принуждавали  да съкрати Стоева, а да задържи Попович. (Което не  беше съвсем вярно, както се оказа по-късно.) Написахме декларация, че ако госпожа Стоева си отиде нашите деца си отиват от това училище заедно с нея. Декларацията беше входирана в Регионалния инспекторат на МОН в Бургас; в КТ „Подкрепа“ и в Община Бургас, отдел „Образование и култура“. Разбира се, и един екземпляр остана в училището.  

Анета Димова ни увери, че на следващия ден можем да присъстваме на педагогическия съвет, за да изразим несъгласието си пред целия колектив.

На следващия ден отидохме на съвета, което било абсолютно недопустимо, се разбра после, и Димова, за да прикрие, че е нарушила съвета е пуснала докладна за извънредно заседание.

Изразихме несъгласието си пред всички и категорично заявихме, че за нас госпожа Величка Стоева е институцията „Любен Каравелов“ и че нашите деца са в това училище точно заради нея.

Димова ни заяви, че нищо не зависело от нея. Лъжа, разбира се, защото тя е работодателя, а не някой друг, и ни изпрати в Регионалния инспекторат. Като явно си е мислела, че няма да отидем. Грабнахме се всички родители и отидохме в Инспектората. Охраната искаше да излъчим представители, които да влязат при госпожа Таня Борисова, но ние бяхме решени, че ще влезем всички. Накрая той ни пусна и ни упъти в коя стая е госпожа Таня Борисова. Същата госпожа ни прие сърдечно. Спокойно, усмихнато и мило ни обясни, че можем да прибегнем до преместване на  класа в друго училище заедно с госпожа Стоева,  ако Димова не преосмисли решението си.  Проведе един разговор с Димова по телефона като последната се държа изключително нагло и накрая дори си позволи да затвори телефона в яда си.

Бяхме направили всичко възможно. Оставаше ни да чакаме какво ще реши Димова. След седмица ни извикаха, за да ни дадат отговор. Димова беше решила да остави Стоева, а да съкрати Попович. Но ако Попович заведе дело, да я възстанови на работа. Бях убедена, че Попович ще заведе дело под давление на Димова, която лансирала учителки, които продават  Рейнбоу,  тъй като самата тя  била дистрибутор на въпросната марка  прескъпи прахосмукачки.

Изкарахме остатъка от лятото спокойно, чувайки се от време на време с госпожа Стоева.

Дойде септември.

 С гръм и трясък!!

На 01.09 ми се обади госпожа Стоева и ме информира, че сме отново в изходно положение и може да започнем учебната година с Попович като класен ръководител. Реагирахме бързо. Събрахме се всички родители  и този път бяхме категорични, че няма да губим време да разговаряме с Димова, а направо ще действаме, за да преместим класа заедно с госпожата в друго училище. Решихме, че това училище ще е „св. Княз Борис I“. На следващия ден  отидохме да разговаряме с директорката на въпросното училище, госпожа Галина Жишева. Обяснихме й накратко ситуацията и тя каза, че ще се консултира с Таня Борисова и ще ни даде отговор. След два часа се обади и каза, че всичко, което трябва да направим е да пуснем индивидуални молби и заедно с документ, че децата ни са отписани от „Любен Каравелов“ да ги занесем в канцеларията на училището. На 03.09 всички отидохме и отписахме децата си от „Любен Каравелов“. Целият клас. Госпожа Стоева беше подала заявление за напускане без предизвестие  още предния ден и беше освободена от работа. Подадохме молбите за записване на децата ни в „св. Княз Борис I“ и сега спокойно очакваме новата учебна година.

Анета Димова  и колективът на „Любен Каравелов“ останаха с пръст в уста. Разбира се, имаше и учители, които дойдоха да ни поздравят за постъпката ни, но техните имена няма да споменавам, за да си нямат неприятности. Когато (пиша „когато“, а не „ако“, защото съм сигурна,че това ще стане.) Димова бъде махната от директорския пост   ще благодаря поименно на въпросните учители.

Евгения Попович отново остана без клас и ще бъде освободена от работа, надявам се. Жалко за  учениците й ако продължи да работи като учителка където и да било.


Обърни внимание!(cc) craftsgifts

Creative Commons License.
OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Категории

Колко хора без работа има в момента на сайта

web counter

Посетиха ме от …

free counters


My blog is worth $2,258.16.
How much is your blog worth?

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Май    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031