Archive for the 'Разни шантави неща' Category

SMS-ите, без които не можем, vol. II

 Амбицирах се от публикацията на Бу  и изрових старите списания на Мтел,които грижливо си бях скътала.Плюшкин съм,знам си го.  :mrgreen:

ENJOY!!

„Чичо Гришо вдигна кръвното. Трябваше да си му пусна Треска за злато, а не тея Brazilian beach whores Vol. 3, ама имала глава да пати“

„Няма любов, птиченце мое. Има заблуда, самодоволство, стремеж към имотност и социално влияние, но не и любов. Тате е прав – ти си с мене заради Мерцедеса“

„Бе тя наща крава много обича мляко, ама хич не е  гъвкава и не може да си смукне.“

„And I  love U2, Vese“  

„Правил си секс снощи? Ама с друг човек ли?“

Еми, тури му и наденица и чесън. И стига вече с тоя боб! Казах ти, че съм в комисията и решаваме рекламата на алкохола.“

„Райко, харесах си едни обувчици, ела да ме земеш.“

„Тия дроби са доста необикновени за мене. Пусни ми задачата, имам 8 кинта, ще ти ги дам.“

„Заводски хляб, шампанско и сълзи“

„Пращам ти телефона на Миро. Не щеше да го дава и видехме страшен зор с Ванката докато му го  изтръгнеме от ръцете. Ама не сме го били, споко.“

„Оргазъм ротердамски направо“

„Муцко, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев и вземи едно шише оцет от денонoщния като свършиш.“

„Тоа нещо полуде, не ще да влиза у багажника. Имал клаустофодия ли, нещо такова казва, ама не му се разбира, щото устата му е на цвекло.“

„А пусни сега отвеса и ако горе десно не ти бега поне два санта бирите са от мене.“

„Аз съм една самотна майка. Никой не ми се обажда.“

„Копнея за две неща – трайно решение на близкоизточния конфликт и една малка водчица.“

„Опааа, почна Гергана. That`s the spirit,лелееей.“

„Ти си материално отговорно, ала грозно лице, уви.“

„Гошо, овците избегаа бе, къде гледаш!“

„Толкова ми липсваш, че не мога да мисля, не мога да спя, не мога да ям. Поне нищо пържено със сигурност.“

„Веднага я заговори, защото е писано: онзи, който се колебае, мастурбира.“

„Ако вземеш синьото хапче историята приключва, но за да е сигурно, че ще приключи, изгълтай цялата опаковка.“

„Само не забравяй, че красотата е до време, но тъпотата е вечна.“

„Нищо, гледам телевизия. Тая Бритни Спиърс, батко, има много големи шансове да й пусна, казвам ти.“

„Словакия, Словения, все тая. Доведи ги на нашта маса.“

„Муце, нека събуването на тез бикини да започне сега!“

„Не че ти се бъркам, обаче, ако наистина съжаляваш за снощи, самоубийството е най – искрената форма на самокритика.“

„Бебончо, тоа Хегел направо ми счупи тиквата. Хегел вече ми е като Гала с елементи на Варвара, честно.“

„Вземат се 600 мл. уиски, сипват се в устата ми на равни части от по 50, след което всичко се разбърква.“

„Черният ми дроб днес цял ден не е слушкал и сега ще го накажа жестоко.“

„Това, че приличаш на чешка порно звезда не ми стига. Искам и да ме разбираш.“

„Седя си тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме?“

„Ако наистина сме това, което ядем, излиза, че аз съм овчарска с много голяма гроздова.“

„Имаш право да мълчиш. Използвай го по-честичко.“

„Наистина имаш божествено тяло. Приличаш на Буда.“

„Ах, ти мръсен човек, който не знае кой е татко му!“

Advertisements

 Чудя се, изведнъж ли  спира да ти пука или се  наслагва с времето?  Къде е границата, която не бива да прескачаме?  Да плача ли,  да се смея ли? Защото друго не ми идва на ум. 

 Объркана съм. В безизходица съм. Искаща съм, чакаща съм,   нерешителна,  несигурна… 

Сякаш онази част  от мен  умря.   Днес ли?  Или днес беше последното й дихание?

Може ли в един ден да те заболи, и да се зарадваш. Истински, от сърце. Може ли в един  ден  да видиш надежда и в същото време да я убият в теб. И защо един ти дава надежда, а друг я убива?

Дълго се питах  готова ли съм да платя цената. До днес отговорът беше уклончив, но повече клонящ към не. Не, не си струва да платя такава висока цена.

 Днес…  Днес вече знам категорично,  че си заслужава да я платя.  Безапелационно.  Днес вече знам, че ще я платя, каквото и да става след това. 

И други ще плащат.

Съжалявам, опитвах твърде дълго. 

Повече не мога.

Ако можеше денонощието да е 48 часа…

   Времето не стига! Не стига за всичко! Искам денонощието да е поне 48 часа!  Или пък аз да мога да се клонирам.

И така, започнах втора работа, която ангажира денят ми от 9.00 до 18.00. Да, точно така, работя в магазин.(скоро ще  пусна и снимки на магазина, както и адреса може би) Магазин, който отворихме преди около две – три седмици. Магазин за помпи, помпено оборудване, филтри, филтриращи системи, капков маркуч и куп други неща от сорта. Предполагам, че сега очаквате да съм наясно с всички тези неща. Е, не съм… 😳  И точно там е проблемът! Налага ми се за възможно  най – кратко време  да поема възможно най – много информация и да я смеля. И пак добре, че някои от нещата са ми познати доста отдавна. Но тия пусти помпи ме хвърлят в джаза! Това дренажни, сондажни, за сух монтаж… Това дебити, напори, и прочие, и прочие… Побърквам се просто. Но се старая. И най-важното: уча се от  най-добрия (мъжа ми естествено, нали не очаквахте някой друг) Ще ги науча! Ще ги науча и туй то!

Сега някой ще каже, че  от 06.00 часа до 09.00 имам много време. Както и от 18.00 до…  амнайс`  часа  (докато си легна) също имам време. Ама нали не сте забравили, че имам две деца и домакинство, за което да се грижа?! А  също и първата ми  работа – чертежите.

Искам всичко да върви добре и да няма ощетени и недоволни, обаче невъзможно е, бе, майка му стара! Чак се учудвам сама на себе си как успявам да сколасам да свърша всичко и към 23.30- 00.00 вече съм като пребит кон и си умирам да си легна. Всъщност умирам си да заспя. Може даже да не лягам, достатъчно ми е да се подпра някъде.

Готвенето, дето никога не ми било проблем, сега започна да ми дотежава, защото нали  готвя отделно за домочадието, отделно за себе си. Мдам, все още дюканствам. Вече горда третофазничка от месец – месец и нещо. Не че постигнах целта си, но реших да вляза в трета, за да задържа постигнатото. Пък по-нататък, евентуално ще се върна във втора, ако има нужда. Пиша ако има нужда, защото в трета влязох след двумесечно задържане. Влязох 68 кг.  по електронния кантар (реших да се водя само по него) Сега месец и нещо по-късно вече съм 66. Не може да се каже, че карам трета по устав .Нишестени ям от дъжд на вятър,  гала вечери правя още по-рядко. Просто сякаш всичко, което ми е разрешено да ям в трета ми е достатъчно. Всекидневно обаче прекалявам с кашкавала или сиренето. Често прекалявам и с плода. Всичко останало обаче си спазвам – ям си триците, щото май се пристрастих към тях; ям си пълнозърнестия хляб, който си правя аз; и задължително един ден в седмицата правя само на чисти протеини. Не съм си определила точен ден. Ей така, от вечерта си решавам,  че утре примерно ще съм на протеини.

От два -три дни ми се върти в главата да започна да правя едно сутрешно кросче за тонус, щото исках да ходя на зала, ама за сега няма как да я вместя като задължение в денонощието си.

Изглеждам все по-добре и се чуствам добре. Обаче странно как човек с всеки свален килограм започва да става все по-критичен и по-взискателен  към себе си .Преди като бях към 90 кила  изобщо не се замислях за това  как изглеждам,  че и се харесвах дявол да го вземе. 

Ох, разсеях се за секунда и сега не мога да продължа, а исках да си изпиша всичко, което имаше за писане.

Явно  няма да е днес…

Шест месеца и малко срам

 Вчера станаха шест месеца откакто съм започнала да се храня според режима на Дюкан. Като резултат не знам колко килограма съм свалила, защото откакто си купих електронния кантар се обърках тотално.

От близо два месеца карам по инерция 5/5  и не виждам никакъв резултат в свалянето. Играят едни два килограма нагоре-надолу и се люшкам между 67-69 (електронни)  и 65-63  (механични). Трябваше още в началото на режима да си меря и обиколките, но аз така и не го направих. Сега, поради    колебливите показания на кантара,  и поради това, че не си меря обиколките нямам идея свалям ли или не.

Струва ми се, че  на обиколки свалям, но не мога да бъда категорична, защото може би виждам това, което ми се иска да видя, а не това, което е в действителност.

Ентусиазмът ми нещо взе да зачезва, а мотивацията ми отдавна отиде по дяволите. Остана ми единствено страхът. Страхът, че ако хапна нещо, което е извън режима, на другия ден ще се събудя  на старите си килограми. Страхът, че всичките свалени килограми са само сън и ако някой ме ощипе,  в огледалото ще бъда същата, като преди започването на режима. Само страхът за сега ме възпираше да изям някаква храна, която не е позволена във втора фаза. Страхът беше последната преграда. Беше като плъх, хванат в капан. Разхождаше се из капана и блъскайки се в стените му напомняше за себе си. Но стоеше вътре.

Снощи плъхът излезе. Просто напусна капана.

И аз се насвятках здраво с хляб и кашкавал.

Днес не се събудих на старите килограми. Не се чувствам виновна, нито дебела. Нито пък съжалявам.

Просто съм объркана. Не знам какво да правя. Да продължа ли с втора фаза или вече да скачам в трета. Макар че  се чудя защо да бързам да минавам в трета като няма кой знае колко по-различни неща за ядене, отколкото във втора. Струва ли си заради сиренето и кашкавалът   (които ужасно, ама ужасно  ми липсват) да минавам в трета, без да съм постигнала целта си. Не знам, но  това двумесечно задържане много ме демотивира и обезсърчава.

Лепнала съм и някакъв вирус явно или съм настинала, защото от два дни съм със зверско разстройство. И интересното е, че вместо  от него да свалям, аз качвам. И това още повече ме обезсърчава и изнервя.

Днес започвам ПЗ дни. Идея си нямам как ще се отразят на стомаха ми при гореописаното положение, но не мога да продължа с протеиновите дни, защото ще ми се съберат повече от пет, а не бива. Към края на ПЗ дните ще реша какво да правя  и как да продължа режима.

 Дотогава  благодаря на всички, които биха си дали труда  да ме окуражат. Имам нужда.

Хъх…

           Днес не ми е ден. Първо, сутринта изобщо не ми се ставаше. Снощи си легнах към девет и нещо  с идеята да си отспя. Но сутринта, когато телефонът извъня, ми идеше да го трясна в земята. Спеше ми се повече отколкото, когато си лягам между 23.30 и 00.00.

   Първата ми работа като станах беше да се кача на кантара и той ме потресе като ми показа някакви стойности, които изобщо не очаквах,  а именно  67 кила. Е, как бе, мама му стара, стават тия работи?! Снощи преди да си легна бях 65,  и то зверски нахранена с режимна храна. Отделно от това си карам най-чинно  по схемата  5/5,  изобщо не си позволявам отклонения. Реших, че кантара се е сбъркал.  Впрочем аз отдавна имам съмнения за тоя кантар, че не е нещо съвсем в ред,  но бях решила да си купя нов когато мина в трета фаза.

  Второ: пасаторът ми се развали. Осем години ми служи  от вярно, по-вярно, но днес вече му дойде времето. И докато аз бях убедена, че мъжът ми ще го поправи, то той, като го погледна, и отсече: „За хвърляне е.“ Дорева ми се. Не че новите пасатори са кой знае колко скъпи, но все пак този имаше и сантиментална стойност – беше ни подарък за сватбата. Преглътнах огорчението и го проснах в коша за боклук.

 След обяд ще отидем да купим друг –  ми каза мъжът ми  и си удържа на обещанието.  Само че, като отидохме за пасатор,  аз реших, че така и така сме на място в  „ТЕХНОМАРКЕТ“,   защо да не си сменя и кантара с нов, електронен. Речено – сторено!

В магазина не се качих на кантара да го пробвам. Някак си не ми се искаше девойките, които в момента бездействаха на „Дребна бяла техника“ ( и обсъждаха Дюкан и режимът му ), да заничат  в кантара.    Слънчевия  самоотвержено се качи да проверим дали кантарът работи. Още там, на място, се усъмних, че резултатът от моето изтегляне няма да ми хареса, но си замълчах и не реагирах. Като се прибрахме у нас, първата ми работа беше да се разхвърлям по гащи (така, както се меря сутрин) и да скоча на кантара. Толкова бързах, че дори забравих да сложа батериите първо.   :mrgreen:   Е, не!! 69 кила!! А дори не бях яла нищо, защото не ми беше останало никакво време за ядене.  Както бях гладна, направо ми се отяде.

Сега се чудя по кой от двата кантара да я карам. Ако карам по стария имам още 3 килограма за сваляне докато стигна до 62. Ако я карам по новия, то трябва да сваля още 7 кг.  На ти сега електронен кантар!!( Това е нещо като „Те ти, булка, Спасовден!) 😆 

Ще видя какво ще покаже утре!

П.П. А е едва 16.00 часа още. Докато си легна кой знае какво още ще ми дойде до главата!

Отчетно

 Б о ж е ! Толкова време не съм писала, че направо не знам откъде да започна.

Първо: Честита нова година  на всички читатели на блога! Да е мирна и честита! Да сте живи и здрави, пък останалото ще си го купите от магазина.

С прискърбие съобщавам, че това, което бях запланувала за правене през декември  не е дори и наполовина свършено. Да се чуди човек какво правих през целия декември, та не свърших пет неща на кръст. Истината е, че не можах да се организирам. В последно време съм една такава разсеяна,  отнесена и пръсната. 

Почивните дни ми се отразиха много добре. И като изключим това, че малко пообърках схемата дюканска и карах май повечко протеиново-зеленчукови дни,  смело и безотговорно мога да заявя, че си починах наистина. И то така, както отдавна не бях си почивала. Дните от 01.01 до 03.01  ги прекарах с един от  коледните  си подаръци  в ръка на дивана или на семейната спалня. И за да не си помисли някой нещо мръснишко, веднага споделям, че въпросният подарък е книга  на любимият ми автор  Стивън Кинг.

  Една  дебела и интересна книга, която не ме пусна да си почина докато не я прочетох. Но това всъщност е типично за произведенията на Стивън Кинг.

    С Дюкан все още се погаждаме. Голям инат излязох, ей! Чак не вярвам, че това съм аз. Видях цифрата 64 на кантара, но радостта от нея трая кратко, тъй като за рождения ден на децата си позволих да пия едно малко уиски за тяхно здраве с мъъъъничко ядки. На следващия ден  кантара отчете две кила отгоре, които едва ли са само следствие от алкохола и ядките. По-скоро от комбинацията на горните две с непрекъснатите протеиново-зеленчукови дни, които си позволих да си направя. Но сметнах, че по-добре непрекъснати протеиново-зеленчукови дни, отколкото ядене на неща извън режима.  😀

Взех се в ръце с време и след трети протеинов ден Кантарев ме зарадва тая сутрин с 65. Значи, според калкулатора имам още само три кила за сваляне. Но, аз май не съм споменала, че си промених малко целта. Реших, че ще карам до 60. Стискайте палци да устискам, че напоследък протеиновите дни доста ми бяха натежали.

Другото, с което мога да се похваля  е ето това:

untitled-1И се похвалвам нарочно, защото все още не мога да разбера защо понякога излиза така, а понякога излиза със знака на уърдпрес.   🙄   В началото си мислех, че зависи от операционната система, защото с Вистата го виждам всеки път, пък с ХР-то не винаги. Готино е, нали?! Само не питайте как го направих, защото не бих могла да обясня. 

За сега стига с отчетите. След дългото мълчание не ми се изпада в логорея.

Скоро се надявам да пиша отново, стига да не ме домързи!

Първи опит в тортоправенето

 Днес е Никулден. И нали си имам именник у нас  (да е жив и здрав, и кака му също) реших, че за десерт ще направя торта. Признавам чистосърдечно, че от  както видях ето тази торта  сън не ме хвана. Кремът й ми се стори превъзходен. И, макар че  в момента не мога да ям такива кремове,  много ми се дощя да опитам да го направя.  Купих си необходимите продукти и днес запретнах ръкави.

    Всичко вървеше прекрасно до момента, в който тортата беше намазана с крема. И в този именно свещен момент се сетих, че не знам с какво да я покрия отгоре. А не ми се искаше да я оставям така по гол крем.

Първата ми идея беше да настържа шоколад отгоре. Ама то у нас живеят двама  шоколадоунищожители, та шоколад не мож`  намери  току – така,  а на мен пък никак не ми се слизаше до магазина, за да купя.

Хм, замислих се какво да правя. И се сетих, че от времето, когато все още влизах в bg- mamma си бях копнала няколко рецепти за марципани, които всъщност се използват за да се покрие  тортата отгоре. Изрових от дебелия готварски тефтер една рецепта  и забърках марципана.  Получи се идеален. Следваше моментът с разточването. Ей, казвам ви много трудна работа!! ( Шапка им свалям на момичетата от Тортената тема  в bg- mamma. ) Та, изложих се аз едно хубавичко с разточването и се наложи да си прикрия по някакъв начин излагацията. Опитах, но не успях. Резултатът  може да не е кой знае какво на вид, но поне като я разрязах, отвътре изглежда като истинска торта от сладкарница. За вкус не знам. Изчаквам да чуя мнение от недюканците у нас. Ако им хареса , ще продължа да правя този крем, но марциран за покритие едва ли ще се хвана втори път да правя.

Ето какво спретнах като за сефте в тортоправенето. Не е много за показване, но аз съм горда със себе си.

Първи опит ми е все пак!

d0b4d18ed0bad0b0d0bd-093

d0b4d18ed0bad0b0d0bd-095


Обърни внимание!(cc) craftsgifts

Creative Commons License.
OnePlusYou Quizzes and Widgets
Created by OnePlusYou

Категории

Колко хора без работа има в момента на сайта

web counter

Посетиха ме от …

free counters


My blog is worth $2,258.16.
How much is your blog worth?

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Май    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031