април | 2009 | Бягство от ежедневието

Чудя се, изведнъж ли спира да ти пука или се наслагва с времето? Къде е границата, която не бива да прескачаме? Да плача ли, да се смея ли? Защото друго не ми идва на ум.

Объркана съм. В безизходица съм. Искаща съм, чакаща съм, нерешителна, несигурна…

Сякаш онази част от мен умря. Днес ли? Или днес беше последното й дихание?

Може ли в един ден да те заболи, и да се зарадваш. Истински, от сърце. Може ли в един ден да видиш надежда и в същото време да я убият в теб. И защо един ти дава надежда, а друг я убива?

Дълго се питах готова ли съм да платя цената. До днес отговорът беше уклончив, но повече клонящ към не. Не, не си струва да платя такава висока цена.

Днес… Днес вече знам категорично, че си заслужава да я платя. Безапелационно. Днес вече знам, че ще я платя, каквото и да става след това.

И други ще плащат.

Съжалявам, опитвах твърде дълго.

Повече не мога.

Времето не стига! Не стига за всичко! Искам денонощието да е поне 48 часа! Или пък аз да мога да се клонирам.

И така, започнах втора работа, която ангажира денят ми от 9.00 до 18.00. Да, точно така, работя в магазин.(скоро ще пусна и снимки на магазина, както и адреса може би) Магазин, който отворихме преди около две – три седмици. Магазин за помпи, помпено оборудване, филтри, филтриращи системи, капков маркуч и куп други неща от сорта. Предполагам, че сега очаквате да съм наясно с всички тези неща. Е, не съм… 😳 И точно там е проблемът! Налага ми се за възможно най – кратко време да поема възможно най – много информация и да я смеля. И пак добре, че някои от нещата са ми познати доста отдавна. Но тия пусти помпи ме хвърлят в джаза! Това дренажни, сондажни, за сух монтаж… Това дебити, напори, и прочие, и прочие… Побърквам се просто. Но се старая. И най-важното: уча се от най-добрия (мъжа ми естествено, нали не очаквахте някой друг) Ще ги науча! Ще ги науча и туй то!

Сега някой ще каже, че от 06.00 часа до 09.00 имам много време. Както и от 18.00 до… амнайс` часа (докато си легна) също имам време. Ама нали не сте забравили, че имам две деца и домакинство, за което да се грижа?! А също и първата ми работа – чертежите.

Искам всичко да върви добре и да няма ощетени и недоволни, обаче невъзможно е, бе, майка му стара! Чак се учудвам сама на себе си как успявам да сколасам да свърша всичко и към 23.30- 00.00 вече съм като пребит кон и си умирам да си легна. Всъщност умирам си да заспя. Може даже да не лягам, достатъчно ми е да се подпра някъде.

Готвенето, дето никога не ми било проблем, сега започна да ми дотежава, защото нали готвя отделно за домочадието, отделно за себе си. Мдам, все още дюканствам. Вече горда третофазничка от месец – месец и нещо. Не че постигнах целта си, но реших да вляза в трета, за да задържа постигнатото. Пък по-нататък, евентуално ще се върна във втора, ако има нужда. Пиша ако има нужда, защото в трета влязох след двумесечно задържане. Влязох 68 кг. по електронния кантар (реших да се водя само по него) Сега месец и нещо по-късно вече съм 66. Не може да се каже, че карам трета по устав .Нишестени ям от дъжд на вятър, гала вечери правя още по-рядко. Просто сякаш всичко, което ми е разрешено да ям в трета ми е достатъчно. Всекидневно обаче прекалявам с кашкавала или сиренето. Често прекалявам и с плода. Всичко останало обаче си спазвам – ям си триците, щото май се пристрастих към тях; ям си пълнозърнестия хляб, който си правя аз; и задължително един ден в седмицата правя само на чисти протеини. Не съм си определила точен ден. Ей така, от вечерта си решавам, че утре примерно ще съм на протеини.

От два -три дни ми се върти в главата да започна да правя едно сутрешно кросче за тонус, щото исках да ходя на зала, ама за сега няма как да я вместя като задължение в денонощието си.

Изглеждам все по-добре и се чуствам добре. Обаче странно как човек с всеки свален килограм започва да става все по-критичен и по-взискателен към себе си .Преди като бях към 90 кила изобщо не се замислях за това как изглеждам, че и се харесвах дявол да го вземе.

Ох, разсеях се за секунда и сега не мога да продължа, а исках да си изпиша всичко, което имаше за писане.

Явно няма да е днес…