Весела Коледа!

 

Весела Коледа на всички читатели  на блога!

На всички Ви пожелавам здраве,  сбъднати мечти, топлина в сърцето и светлина в душите! Уютно семейно огнище и верни приятели! 

Бъдете благословени!

Първи опит в тортоправенето

 Днес е Никулден. И нали си имам именник у нас  (да е жив и здрав, и кака му също) реших, че за десерт ще направя торта. Признавам чистосърдечно, че от  както видях ето тази торта  сън не ме хвана. Кремът й ми се стори превъзходен. И, макар че  в момента не мога да ям такива кремове,  много ми се дощя да опитам да го направя.  Купих си необходимите продукти и днес запретнах ръкави.

    Всичко вървеше прекрасно до момента, в който тортата беше намазана с крема. И в този именно свещен момент се сетих, че не знам с какво да я покрия отгоре. А не ми се искаше да я оставям така по гол крем.

Първата ми идея беше да настържа шоколад отгоре. Ама то у нас живеят двама  шоколадоунищожители, та шоколад не мож`  намери  току – така,  а на мен пък никак не ми се слизаше до магазина, за да купя.

Хм, замислих се какво да правя. И се сетих, че от времето, когато все още влизах в bg- mamma си бях копнала няколко рецепти за марципани, които всъщност се използват за да се покрие  тортата отгоре. Изрових от дебелия готварски тефтер една рецепта  и забърках марципана.  Получи се идеален. Следваше моментът с разточването. Ей, казвам ви много трудна работа!! ( Шапка им свалям на момичетата от Тортената тема  в bg- mamma. ) Та, изложих се аз едно хубавичко с разточването и се наложи да си прикрия по някакъв начин излагацията. Опитах, но не успях. Резултатът  може да не е кой знае какво на вид, но поне като я разрязах, отвътре изглежда като истинска торта от сладкарница. За вкус не знам. Изчаквам да чуя мнение от недюканците у нас. Ако им хареса , ще продължа да правя този крем, но марциран за покритие едва ли ще се хвана втори път да правя.

Ето какво спретнах като за сефте в тортоправенето. Не е много за показване, но аз съм горда със себе си.

Първи опит ми е все пак!

Кекс

 Напоследък нямам много време за писане в блога, защото се оказа, че заплануваните за декември неща ми гълтат почти всяка свободна минута. Дължа едно извинение на Ива, защото съм й обещала да пиша за нещо, но времето не стига. Мамка му и време! Иве, извинявай! Знам, че обещаното не е като даденото, но щом съм казала – ще го направя!!

Недостигът на време  обаче, не е причина да се разделим с Дюкан и продължавам да се храня според неговите предписания. В резултат на което, въпреки прегрешението, за което бях споменала,  смъкнах още едно кило. До финала остават още само 5.

Заради ограниченото време се налага да готвя за няколко дена напред. И като резултат от това се появи и този кекс, който в протеиновите дни ми е идеален за десерт, а в протеиново -зеленчуковите минава за закуска.

Необходими продукти:

– 2 яйца;

– 12 супени лъжици овесени трици;

– 2 супени лъжици течен подсладител;

– 3 супени лъжици извара;

– 1 чаена лъжичка канела;

– 1 бакпулвер;

– 2-3 супени лъжици кисело мляко 0,1 %; 

– 2 ванилии

Начин на приготвяне:

Разбъркайте продуктите в последователността, в която се бърка и недюкански кекс. Задължително е да започнете с яйцата и да ги разбиете много добре, докато „бухнат“. Добавете подсладителя и всички останали продукти и разбъркайте добре. Оставете сместта  настрани за около 5-7 минути. През това време пуснете фурната на 180 градуса, за да загрее. Когато е загряла изсипете кексовата смес в тавичка,  върху която сте постелили пекарска хартия и изпечете до готовност.

Кекса разделете за четири дни.  

Да ви е сладко!