BurgaSandFest 2008

Тази година за пръв път в Бургас  се организира  Фестивал на пясъчните скулптури. Експозицията е разположена в Морската градина, между Конната база и тенис кортовете.

Вчера отидохме да я разгледаме, тъй като имахме покани от един от спонсорите на мероприятието. Силно се надявах да е разрешено да се снима, защото бях убедена, че си струва да се овековечат фигурите. На входа попитах и момчето, което продаваше билети, ме зарадва като каза, че няма никакъв проблем да се снима. Жалко, че някои от тях трябваше да се снимат срещу слънцето, а аз не разполагам с кой знае какъв апарат, но общо взето идеята се забелязва. 

Исках да запомня на  каква площ е разположена и колко пясък е бил нужен за извайването на фигурите, но Бога ми, всичко ми изфиряса от главата като ги видях. Толкова детайлно са изпълнени, че онемяваш като застанеш пред тях! Запомних само, че експозицията ще е до 15.09.2008.

И макар, че фигурите  са поизронени вече, заслужава си да се видят. Така че, ако имате път към Бургас, не пропускайте! Няма да съжалявате!

Всички снимки, които направих можете да видите тук.

Повече за събитието можете да прочетете тук .

Машина за хляб

По молба на  Birdy ще напиша няколко думи за машината за хляб

машината отпред

 

машината отстрани

изглед отгоре

дисплея на който могат да се видят настройките на текущата програма

машината в процес на работа

допълнителните приставки за багети

 

Излишно е да казвам, че се запалих за машина за хляб от bg-mamma. Още същата вечер споделих с мъжа ми, който в началото не  беше  убеден, че ще я ползвам, но реши да ми угоди на прищявката. Два дни след това купихме първата машина от един магазин TCM. Струваше 70 лв. Никога не съм робувала на марки и за това не се притесних, че машината не е маркова. Важното беше да ми върши работа. И тя вършеше перфектна работа за около година и половина. После, осите, които държат бъркалките се разхлабиха  и бъркалките излизаха по време на работа. Отидох да попитам в магазина, от който я купихме дали има резервни казанчета, но от там ми казаха, че няма. И че единствения вариант да имам неповредена вашина е да си купя нова. Важно ме погледнаха и ме попитаха: „Ами вие сигурно я ползвате?“ „Ами не, глупаци такива, купих си я за украса!“ По това време машините в същия магазин вече бяха 100 лева и пак на някаква никому неизвестна марка. Този път реших, че ще си купя „Мулинекс“, защото, ако не друго, поне има сервиз. „Мулинекса“ по онова време беше 250 лв.

 На следващия ден отпрашихме към „Техномаркет“, за да огледаме машинките.

Оказа се, че тази беше единствения модел с две бъркаки, а аз много държах на това. Не знам защо останало ми е едно внушение,  че месят по-добре, отколкото тези, които са с една. 

Купихме я и се прибрахме доволни. Аз повече, разбира се, от мъжа ми; нали си имах нова играчка за разучаване. На следващия ден седнах да я разуча.

14 програми, между които и такива за печене на кекс; само за месене  и втасване, без печене; за месене на тесто за макарони; за варене на сладка и конфитюри; за печене на багети; за бял хляб; за френски хляб; за пълнозърнест хляб; за безглутенов хляб; за сладък хляб; за хляб, обогатен с Омега 3; само за печене и така нататък; Стана ми ясно, че половината от програмите няма да бъдат ползвани. Е, добре, по-малко от половината програми.

Всяка програма е с различна продължителност, но повечето са абсолютно автоматизирани (без тази за печене на багети) Какво означава това? Това значи, че като бухнете необходимите продукти в машината и я включите, след определено време ще имате готов хляб без повече да си мръднете пръста. Ако обаче искате да извадите бъркалките ще се наложи да следите първите няколко пъти машината,  за да уцелите по кое време е последното премесване на избраната от вас програма.(бъркалките се вадят след последното  премесване за програмата) Неизваждането на бъркалките в никой случай не намаля качеството на хляба. Ако не желаете да ги изваждате е добре да ги намажете предварително с олио, за да излезнат по-лесно когато извадите хляба. За тази цел си има специална кукичка, която ги изважда безпроблемно. Към машината има и мерителна чаша, оразмерена в милилитри и либри; кукичка за изваждане на бъркалките, и мерителна лъжица с два края. Единият край отговаря на супена лъжица, а другия – на чаена. Така че, дори да я загубите спокойно можете да изпозвате и други лъжици вместо нея.

Можете да избирате между три степени за изпичане на хляба -светла коричка, средно изпечена и тъмно изпечена.

Машините за печене на хляб са с различна вместимост, като най-малката е мисля за  0,500 кг. хляб, а най-голямата  е без да съм сигурна 1.500 кг. Може към момента на писане да са пуснали на пазара и машини, които могат да пекат по 2 кг. хляб. Специлно моята може да пече  малък хляб – 750 гр, среден -1 кг, и голям -1.5 кг.

Нещо изключително практично. Машината разполага с отложен старт. Тоест, можете да я настроите така, че като станете сутринта да имате топъл хляб на закуска, или като се върнете от работа да извадите топлият самун и да вечеряте с току-що изпечен хляб.  Машината има опция, която позволява до един час след изпичането на хляба да го поддържа топъл.А миризмата, която се разнася из дома ви докато хляба се пече е несравнима с нищо! 

Без да преувеличавам смятам, че това е една от най-успешните покупки, които сме правили за осем години семеен живот.(наред с пералнята:mrgreen:) Съветвам всеки, който има възможност да си купи машина, освен ако  по принцип не яде хляб. Тогава покупката й е неоправдана.

Друго за сега не се сещам какво мога да напиша.

Ако има въпроси ще се радвам да отговоря на тях.

Солен кекс с извара и шунка

Необходими продукти:                                     

солен кекс с извара и шунка

3 яйца

 

6 супени лъжици овесени трици

100 грама обезмаслена извара

3/4 чаена чаша кисело мляко 0,1 %

3-4 резена режимна шунка

1/2 чаена лъжичка сода бикарбонат

Начин на приготвяне:

Нарежете шунката на дребни парчета. Угасете содата в киселото мляко. Разбийте яйцата заедно  с  овесените трици и изварата. Добавете киселото мляко и шунката. Оставете за около 5-6 минути, за да може триците да поемат киселото мляко и да не потъват при печенето.

Застелете с пекарска хартия подходящ съд и печете в предварително загрята фурна  на 160-170° за около час.

Внимание! Поради двойната доза овесени трици кексът не е за един ден!!

Похапвайте с удоволствие!

Крем „Коняк“

Необходими продукти:                                

крем

 

за три броя кремчета

100 гр. сирене  Excuisa FitLine 0,2 %

100 мл. прясно мляко 0.1%

1 супена лъжица желатин

2-3 капки есенция коняк

1 супена лъжица подсладител

Начин на приготвяне:

Разбъркайте с миксер сиренето,  прясното мляко,  есенцията и подсладителя. Желатинът накиснете в половин чаена чаша вода и разтопете. Може да водна баня, може в микровълнова, може и направо с гореща вода да го накиснете. Изчакайте да се охлади и го изсипете при останалите продукти. Разпределете в чаши и сложете във фризера, за да се стегне. Внимавайте да не забравите крема във фризера! Проверявайте го периодично. Когато е готов, преместете в хладилник или направо сервирайте!

 Да ви е сладко!

Черно и бяло

черно и бяло

 Преди време сестра ми ме помоли да й декорирам едно пръстено гърне, за да го слага някъде у тях. Приех задачата присърце, въпреки че знам каква претенция е тя. Направих го и й го дадох. Тя взе, че го хареса напук на моите очаквания.

Наскоро ми донесе още едно гърне със същата задача. Този път обаче го искаше в черно и бяло. Е, днес си седнах на задника след обяда и го направих.

Дано да й хареса!

Режимна пилешка кавърма в омлет за (ПЗ дни)

Необходими продукти за кавърмата:

1 бр. пилешки гърди;
1  малка глава лук;
7-8 скилидки чесън;
1  бр. морков;
5-6 с.л. кетчуп (режимен) или доматено пюре (ако намерите режимно добре, ако не – просто сложете пресни домати)
подправки – черен пипер, чубрица, малко сол

Необходими продукти  за омлета:

 яйца /по 2-3 бр. на порция/,

1-2  супени лъжици прясно мляко 0,1 %

Начин на приготвяне:
Пилешкото месо се нарязва на хапки и се задушава с нарязания на полумесеци лук,чесъна и морковите. Налива се 1,5 ч.ч. топла вода  и се оставя на тих огън да къкри. Малко преди да е готово се добавят подправките и кетчупа(доматите). Оставя се още 5-6 мин.(да остане почти без течност).
Омлета се приготвя по стандартния начин – яйцата се разбиват с щипка сол (можете да я пропуснете за да не прекалявате със солта) и прясното мляко и се пържи в тефлонов тиган. (При нас по-скоро се пече)
Извадете омлета в чиния, изсипете кавърмата върху него и завийте на руло.

Хапвайте с удовоствие, в приятна компания и пийте вода! 

Снимка за сега няма, защото все още съм по-средата на приготвянето.

Млечно-яйчен крем „Натали“

Дюкан ме стимулира да измислям нови и нови рецепти, за да не ми омръзват разрешените продукти.

След  моята вариация на крем „Ванилия“  днес отново експериментирах в кухнята, за да не се лиша от десерт  утре. Крем „Ванилия“ стана разкошен, но не ми се струва добра идея да ям триците в десерта. За това раздвижих мозъчните си гънки как мога да  разнообразя десертите без да включвам трици в тях. И ето какво натворих: 

Необходими продукти:                                          

млечно-яйчен крем

100 гр. сирене  Excuisa FitLine 0,2 %

1/2 супена лъжица течен подсладител

2 супени лъжици кисело мляко 0.1 %

1 твърдо сварен жълтък

малко нес-кафе

Начин на приготвяне:

Лесен и бърз. Просто разбъркайте всичко докато получите хомогенна смес. Не пасирайте, за да не стане твърде течно! След изглаждането на сместта налейте в чашки (аз го разделих в две чаши  по малко) и поръсете с малко нес-кафе. Но наистина с малко, тъй като и в самия крем има, да не се кокорите  до сред нощите  после. 😆 Охладете и сервирайте!

Да ви е сладко!

млечно-яйчен крем с нес-кафе

Дюкански крем-ванилия (моя вариация)

Всеизвестно на всички, които се хранят по режима на Дюкан е, че всеки ден задължително трябва да се ядат по три супени лъжици овесени трици. Аз нямам никакъв проблем с това. Дори, ако трябва да съм честна, те са нещото, което ми харесва най-много от всички разрешени храни, наред с киселото мляко (пък било то и нискомаслено). След  кекс в чашка по Дюкан    реших да направя сладък опит  с триците.

И понеже съм голяма фенка на крем-ванилия, това беше и първият ми опит за десерт по Дюкан. Упс, излъгах! Първият беше един десерт от книгата на Дюкан. Десерт „Лизалин“, но той не ми хареса никак, защото стои един такъв тричав. И така, хванах се днес, след освежителния следобеден сън, и направих опит. Той пък взе, че се получи Ето рецептата:

Необходими продукти:                                      

дюкански крем-ванилия

200 мл. прясно мляко 0.1 %

1 жълтък

есенция Ванилия, но аз понеже нямам я замених с есенция Ром

3 супени лъжици овесени трици

1 супена лъжица течен подсладител

Начин на приготвяне:

Разбийте жълтъка с много малка част от млякото и 2-3 капки от избраната от вас есенция. Оставете настрана. Останала част от млякото заедно с подсладителя кипнете. Изсипете в кипналото мляко разбития жълтък и бъркайте. Внимавайте да не изкипи! Понеже този жълтък не е достатъчен да се сгъсти това количество мляко до познатата на всички консистенция на крем-ванилия, а аз не исках да използвам царевично нишесте, (въпреки че Дюкан го позволява) прибегнах до триците. И така, добавете към кипящото мляко трите супени лъжици овесени трици и бъркайте докато започне да се сгъстява леко. Дори и да стои не особено гъсто, не се притеснявайте! След като изстине се сгъстява. Изсипете в подходяща купичка и оставете да се охлади.

Можете да поръсите с канела или индийско орехче.

Да ви е сладко!

След рожденденско

 Снощи бяхме на рожден ден.  За да не се изкушавам от яденето там,  хапнах преди да тръгнем и благодарение на това   успях да изкарам целия рожден ден на салата от домати и краставици. (без олио и сол) и два литра кока-кола лайт, която предвидливо си бях купила преди да отидем.

Малкото ми прегрешение за вечерта беше глътка от едно екзотично питие, донесено от Италия- лимончело. Понеже незнам дали друг път ще ми се отдаде възможност да го опитам, си позволих една глътка от него. Не ми хареса – с вкус на лимон, много сладко, но силно алкохолно. Нещо като захарен сироп с повечко лимон и алкохол. Италианците го пиели за десерт. Това ни каза италианецът, който го беше донесъл. За щастие днес нямам поражения от него. (от питието, не от италианеца 😆 ) Пък и как бих  могла да имам, след като аз наистина отпих една мини глътка. Дори по-скоро го близнах. 

За да не ставам център на внимание не исках да обяснявам защо не пия алкохол и няма да вечерям. Та просто с две думи казах на домакинята: „Имам си причини.“ Музиката гърмеше и трябваше да се надвикваме, за да се чуем. След краткото споделяне от моя страна, че си имам причини, тя ме погледна  с блеснал поглед и радостна и възторжена  извика: „Бременна си!“ Да, ама точно в тоя момент музиката спря, при което всички се обърнаха към нас и започнаха поздравления: „Е, браво на вас- трето дете!“ „Ама как се решихте?“ „Ама планирано ли беше?“  Мъжът ми просто беше онемял, защото той изобщо нямаше идея, че аз съм бременна и в първия момент се шокира. По-късно ми сподели, че си мислел: “ Ама как така е бременна, пък аз да не знам?!“ Гледа ме въпросително и незнае какво да  каже. На мен ми стана смешно, защото разбира се, не съм бременна и си знам какви са ми причините. Въпреки това обаче не опровергах тезата на другите. Оставих ги в заблуда. Така след време ще се чудят каква е тая бременност, при която вместо да дебелея аз отслабвам.

Открих още един плюс на Дюкан. Това, че не се пие алкохол по време на режима. Снощи се прибрахме в 3.00 часа. Бях свежа като краставичка. Ако бях пила алкохол, днес щях да съм кисела и крива. В комбинация с недоспиването… просто нямаше да се стои покрай мен. Но сега се чувствам супер, за разлика от мъжа ми, на който в главата звънят камбани. Сега ще дремна и ще съм абсолютно в кондиция!

Специални лепила, използвани при декупажа-част II

Отдавна трябваше да напиша и втората част за лепилата и лаковете, обаче напоследък нещо нямам вдъхновение за декупаж и не ми се занимава с него. Все пак днес се мобилизирах, защото виждам, че има интерес към статиите за декупаж. И така.

До тук стана ясно, че декупажът се прави предимно със салфетки. Има обаче и случаи, когато наличните ви салфетки не ви устройват,  а някоя картинка срещната из нета би ви паснала идеално за постигането на целта. Какво се прави в такъв случай?

Принтирате си картинката, която желаете,  (в размерът, който ви е нужен) на обикновен лист. Тук изниква въпросът за това какъв трябва да е принтера. За цветен е ясно, ако искате картинката да има цветове, различни от черното и бялото.:lol: Обаче, лазерен или мастилено-струен?? Най-отговорно смея да твърдя, че няма значение, тъй като съм работила с картинки, разпечатани и на двата вида принтери.

След като картинката е принтирана идва момента със залепянето й на предмета. За целта ви е нужен трансферен медиум. Той бива два вида – за светла основа и за тъмна основа. 

трансферен медиум

Как се работи с него: Картинката се намазва от лицевата страна и се залепя на предмета. Обърнете внимание, че при това положение ще се получи огледален образ на изображението, което налага то да бъде обработено предварително с някаква програма, за да може като го залепите да изглежда както трябва. В случай, че това за вас няма значение може и да не обработвате картинката предварително, но ако на нея има надпис,  то той след залепянето ще се обърне огледално, ако не сте обработили изображението предварително.  (и  ще се чете трудно, ако изобщо се чете.)

След като сте  залепили картинката върху предмета, с мека, суха кърпа изкарайте внимателно въздуха, ако има такъв. Важно е, защото в случай, че остане въздух, при следващия етап на работа ще имате проблеми. Изкарали сте въздуха. Какво следва? Да чакате! (Да, знам, че чакането е трудна работа! Но можете да излезете да изпиете едно кафе или една бира.)  Минимум, ама наистина минимум 5-6 часа. Максимум 24. (при чакане 24 часа няма да минете само с една бира ) Разбира се, че е по-добре да изчакате 24 часа. След което взимате влажна  и чиста гъба (става и такава за миене на чинии) и започвате да мокрите картинката внимателно. Когато я намокрите цялата, можете да започнете с върха на пръстите си (по-точно с възглавничките им) да белите горния слой хартия, докато се получи изображението отдолу. Продължавате да белите, докато махнете горния слой хартия от цялата картинка. Изчакайте да изсъхне  и преценете дали има нужда да се коригира на някои места с акрилни бои. Понякога се налага корекция на някои места, които са  обелени повече,  отколкото е нужно. Коригирайте ако се налага и изчакайте боята да изсъхне. Ако резултата ви харесва, можете да преминете към финалната фаза- лакирането с акрилен лак. Препоръчва се да е поне две ръце, като всяко следващо лакиране да е след изсъхването на предишното. Ако резултата все пак не ви харесва – измийте предмета (ако може да се мие) и започнете отначало.

С радост ще отговоря на въпросите ви, ако има нещо неясно!